Документите от Панама. Силните ще станат по-силни, слабите по-слаби

"Разкритията" тепърва предстоят, до сега видяхме само върха на айсберга. Включително и за България. 

Проблемът е системен, рестрикциите и контролът върху офшорните зони ще се затягат, проблемите на света са пряко свързани с парите. Освен пропуснатите възможности за използване на скритото богатство в тези зони за развитието на нациите, оттам се финансират престъпници, корумпирани политици, терористи, радикали, секретни операции, от там се финансират анонимно и хибридни кампании. Изобщо прекалено много рискове са свързани със свободата на опериране с недекларирани и анонимни доходи в тези зони извън юрисдикцията на законните правителства.

Но защо сега?

Ключовият фактор е достигнатото равнище на разпространение на тези практики и най-вече възможностите на киберпространството за съчетание  на финансови възможности с престъпни намерения.

В средата на декември 2015 г. се проведе безпрецедентно заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което външните министри бяха заместени от министрите на финансите. Посветено на същата тема - финансирането на тероризма и ролята на офшорните зони в тези процеси. САЩ играха активна роля, но най-главното е, че всички страни членки подкрепиха по-тесен ангажимент на СС на ООН по темата.

За общества, които имат желание да затворят пробойните, по които изтича богатство, текат корупционни и престъпни потоци, тези документи ще бъдат мощен ускорител на процесите. По данни на американското министерство на правосъдието само от САЩ годишно изтичат над 300 млрд. долара, а в световен мащаб офшорните зони съхраняват близо 8 процента от богатството на света. Няма престъпна и терористична организация или структура, която да не ползва сметки в офшорни зони. Едни и същи банки и правни кантори обслужват и престъпниците и богатите бизнесмени.

За авторитарните режими реакцията на панамските документи, поне на първо време, ще бъде "игнорирай" или " глуха защита", а проблемите им само ще се задълбочат. Президентът Путин няма друг ход освен да пусне контрадезинформация и класическия лозунг - "бият Паниковски!".  

Защото недостигът на пари в тези режими и предпоставките за изсмукване на национално богатство към офшорните зони само ще се усилва - както в Близкия изток, така и в Русия. Дори без да има незабавна силна реакция на властите, тези теми остават в съзнанието и в нужния момент могат да бъдат отключени като фактори на отрицание, на протест и на радикални действия. Това са особеностите на всеки авторитаризъм - стабилността му е привидна и достатъчно видима, когато се премине някакъв кризисен праг на търпение.

Със сигурност темата ще се пренесе и в отношенията между държави и съюзи, защото по тези канали се финансира и тероризъм и хибридна война. В Европа битката се води от доста време, като най-видимата част беше натискът на ЕС върху Швейцария и другите офшорни зони, включително данните, които бяха получени от германските данъчни служби. Нашите служби също получиха информация, но предпочетоха да не правят нищо.

В България "панамските документи" могат отново да отворят дебата "Кой се обогатява за наша сметка и къде грешим"? 

Но тук нещата са толкова явни, че няма нужда от офшорни сметки.

Един беден кипърец управлява значителна част от богатството у нас, бивш президент осъмва с хотели, корпулентен бизнес без да му търсят сметка за произход на средства купува активи, след което ги продава и осъмва вече с "доказани" средства и .... нищо. Мълчание. Някой да се е задвижил? Цялата ни система за борба срещу тези престъпления, които иначе са формулирани като такива в съответните закони, е блокирана и бездейства. 

Има доказателства срещу други топ политици у нас, които нарочно не се разкриват за да се държат в зависимост, най-често от институциите, които разследват.

Ако обществото приема институциите да бъдат пленени, то означава, че нашата решителност е пленена. 

Свикнахме да живеем с пречупена воля и в блато. И това е най-страшното.

Дали обаче закриването на офшорните зони е единственото решение? Категорично не.

Решението е да лишите средствата, които идват от тези зони от възможността да купуват и управляват активи. Достатъчно е да се въведе забрана за финансиране на покупката на активи без доказателства за краен бенецифиент - собственик. С това ще се свие да максимум възможността чрез финансови структури разположени в офшорни зони да се притежават и управляват активи от своята анонимност. Забраната или по-скоро усиленият контрол върху всички банкови транзакциите към и от подобни офшорни структури също може да помогне.

У нас е точно обратното: офшорни неназовани собственици притежават контролни и мажоритарни дялове в стратегически компании, в медии и други активи, чувствителни за националната сигурност и икономика. Дори ограниченията върху собствеността в банките не помагат, тъй като лесно се заобикалят. 

Представете си, че утре Народното събрание въведе подобна забрана - веднага ще настъпи суматоха в туризма, недвижимите имоти, в редица холдингови структури, които притежават ключови активи в сферата на услугите и в индустрията. И правителството ще клекне.

Не се вързвайте на тезата, че дори големи западни компании работят с офшорни дружествата "за да оптимизират" данъчната си база. Това винаги е евфемизъм за неплащането на данъци - или у нас или в друга страна. Защото ако позволиш на "богатия" да оптимизира, няма как да забраниш на престъпника и терориста да се възползва от тази екстра.

Панамските документи няма да бъдат последните разкрития за задкулисието на световните финанси, икономика и политика. В този процес чакайте разкрития и за българските политици и политически бизнесмени. 

Скоро.