Поли в глобалния свят и /раз/единена България

Всички се радваме на успеха на Поли Генова, но като, че ли не осмислихме случилото се и значението за света в който живеем - за ценностите, за стандартите. Аналогията с 1994 година е повече от уместна - тогава усещането за криза беше тотално и възторгът някак естествено избуя върху благодатната почва на отчаянието. Днес нещата не са толкова фатални, но усещането за криза или безизходица не ни напуска. Няма споделения оптимизъм и вярата в доброто, което предстои.

Усещаме със сетивата си, че летим в зона на все по-висока турбулетност, която не е свързана с глобални пазарни или политически цикли, а най-вече с вътрешни причини.

Слава богу, все по-голяма част от бизнеса у нас не зависи от политическия цикъл, особено тези които са свързани с глобалните или европейски пазари - такъв е случая с високите и информационните технологии. И това е добрата новина, за която има две обяснения. Или нашите управляващи започват да осъзнават ползата от това да не клатят своята лодка и ако не могат да сторят добро, да не пречат на хората да реализират идеите си. Интеграционните процеси на България в света са отишли толкова надалеч, че какво правят нашите политици има второстепенно значение.

Друга голяма новина е, че повече от два и половина милиона българи се управляват от други по-качествени политици, а все по-голяма част от останали у нас вътрешни имигранти практически зависят повече от решенията на други правителства, отколкото на нашето. 

Затова и Поли без да вижда усеща огромната подкрепа на всички българи зад граница, които теглят нацията напред и които направиха възможен успех, който базата България наблюдаваше отстрани.

Докато българските успели хора пропуснаха усмивката на това забележително момиче, светът обърна внимание на нашето инат момиче. На принципа щом оцелееш в България, значи можеш да успееш навсякъде. 

Въодушен от Поли чета от новинарската лента, че поредният български политически генерал предпочитал да не забелязва другите, а така пропуска да забележи и българите зад граница и другите у нас. Уж за да ги накаже другите, а така наказва себе си като пропуска да види и своя шанс.

Всеки път когато оттук нататък говорим за български национален интерес ще трябва да разбираме и интересите на българските емигранти. А това е огромно предизвикателство - българската политика трудно интегрира интересите на различните, на етнически групи и региони в рамките на страната, камо ли да приеме като свои въжделенията и

надеждите на нарастващия брой българи извън страната.

Случилото се около избирателния закон е симптоматично.

Националистите теглят чергата към бурките и защитата от Турция като епитом на националния егоизъм? Не, че бурките не са проблем, но в никакъв случай не са водещ приоритет. Истерията около тях може да ни докара само беди и пропуснати ползи. Трябва ни съвсем друг тип просветени глобални патриоти, които могат да се движат свободно в глобалния свят, като усвояват неговите възможности, но остават свързани един с друг и най-вече с Родината. Последното, от което имаме нужда е да насърчаваме националния или етнически егоизъм, като се фокусираме върху преразпределението на все по-оскъдни ресурси и все по-големи щети от отлагани и нерешени проблеми. 

В същност голямото предизвикателство и отговорност на съвременното поколение бълтари е да поставим темелите на транснационалната реално-виртуална държава България, да направим законите, институциите, да отворим каналите за взаимовръзка, които ще ни държат заедно, така, че в мислите и делата ни винаги да има място за другия българин, без значение къде се намира.

Въпросите на реформите, на икономическото развитие и растеж, на борбата с корупцията, демографския проблем и другите теми, които присъстват в колективното обществено съзнание като "парещи" не могат да се решат успешно без участието и отчитането на всички българи. 

Всички се гордеем с Поли Генова - но това стана възможно само благодарение на другата България, тази която искахме да лишим от глас и на която искахме да обърнем гръб.

Благодарение на президентското вето парламентът може да поправи грешката. Но е много по-важно да сменим манталитета си.