Реалити тестът за Ципрас тепърва предстои - уроците на Чърчил, които гърците отказват да чуят

Гърция е пред трусове и за съжаление вътрешни сблъсъци, възможно кървави. Това е цената на отложения разговор за истинските причини и възможности за изход от кризата. Прекалено много хора очакват прекалено много, но са готови да дадат прекалено малко. Решението на кризата по тази рецепта е отвъд възможностите на която и да е политическа сила в страната. Отвориха бутилката и джинът на недоволството и анархията е вече на свобода. Нито един гръцки политик няма смелостта на Чърчил да застане пред своя народ и да каже, че не може да предложи нищо друго освен кръв, труд, пот и сълзи, докато се излезне на спасителния бряг.
Паралелната реалност в която гръцкото обществото живее в продължение на дълги години, че може да разходва повече от заработеното, да регистрира икономически ръст несвързан с производтиелността и инвестициите, да получава ползи без риск, пари без труд. Това, което СИРИЗА прави в момента, вероятно е последния опит за меко връщането към реалността. Мисля, че тази партия е най-възможния мост между популисткото равнище и виртуалната реалност, с която гръцкия елит и общественост свикнаха да пребивават след гратис влизането в Европейския съюз. Да си спомним за "грандьора" на Олимпийските игри, на поредица високоразходни и престижни проекти без особена икономическа логика и задължително извън мярата на страна от мащаба на Гърция.  
Всъщност СИРИЗА е закономерен и задължителен акт в съвременната гръцка драма. Тази партия устройва политическия елит на страната, защото е последния му шанс да насочи енергията на широката общественост извън страната и в полето на надеждите и нереалистичните очаквания. Традиционните партии са изчерпанн и те закономерно ще минат на втори или заден план, а някои ще изчезнат. Такъв е замисълът на авторите на проекта СИРИЗА, част от които се намират извън страната.
Мисията на СИРИЗА е и да съумее да удържи от деструктивен радикализъм обществените процеси, като пренасочи енергията и общественото внимание към минали грехове, текуща корупция и по възможност да осигури по-висока събираемост на данъците. Техният срив през последната година с повече от 22% говори за пропастта между очакванията на гърците и това което и най-смелото правителство може да направи. Не съм сигурен доколко пропагандата с "връщането на самочуствието на нацията" ще успее в средносрочен порядък да замести нуждата от ново реално стягане на коланите, но поне докато има публични атаки срещу богатите и корумпираните гърците ще смятат, че се раздава справедливост. Това би могло да отклони за известно време енергията от ексцесии по улиците. Но това е слаба утеха за онези гърци, които никога не са имали намерение да плащат данъците си или да работят нещо друго освен в държавната администрация или реализират жизнен стандарт чрез бюджета. Известен е огромнияТ деструктивен и екстремистки потенциал, който се крие в радикалните и анархистични елементи. Колкото и драстични да са действията срещу богатите и олигарсите, те трудно ще произведат значими резултати, които реално да подобрят финансовото състояние на страната. Отделен е въпросът за медийното им представяне и възможностите да се заимстват техники от прилаганите от Кремъл за поддържане на привлекателен образа на СИРИЗА пред лицето на външните недоброжелатели.  Неслучайно първата битка, която партията на Ципрас иска да спечели е пълния контрол върху медиите.
Популярността на СИРИЗА расте, което е добра вест, но Ципрас трябва тепърва да премине през своя реалити тест - от теорията към практиката. Там нещата съвсем не са лесни и противниците му сред "корумпирания елит" с голяма вероятност могат да натиснат бутона на анархията и публичните безредици, за да потулят собствената си отговорност.
Предстоят трудни дни за нашата южна съседка, които трябва да имаме предвид.
Проблемите на ниската събираемост не могат да се компенсират само с кампания срещу богатите. Не само богатите не плащат дължимото в хазната, а недопустимо голяма част от населението. Тогава моралното основание на атаката срещу богатите ще издъхне - поне частично. Много заможните гърци са глобални играчи и могат да си позволят значителна мобилност, както на ресурсите, така и на частта от бизнеса, която зависи от гръцката държава. Страхувам се, че в нашата южна съседка равнището на националната солидарност в името на взаимното оцеляване, като се изолира само свръхкорумпираната част - на този етап не е на висота, макар да не е за подценяване.
"Лошите" държат парите си на Запад и атаките срещу тях едва ли ще могат да генерират значителни допълнителни приходи за хазната, да не говорим да реализират нова икономическа политика или стратегия на икономически растеж. Поредната илюзия скоро ще се разсее, когато се вдигне мъглата на умишлено предложените двусмислени мерки за ограничаване на разходите, които министър Варуфакис представи миналия понеделник на "тройката".
Хората ще продължат да чакат своето чудодейно спасение, а чърчиловата лекция ще продължава да им бъде спестявана.
На някакъв етап Ципрас ще трябва да изиграе и последната си и най-важна - кремълска карта. Но тя е по-силна не когато се изиграе, защото пряката реална стойност не е висока. Но не трябва да се подценява, защото Русия инвестира в и заложи на СИРИЗА при това не само заради възможността да усили присъствието си в Гърция, но и защото на СИРИЗА се възлагат много по-големи надежди от Кремъл. Чрез нея следва да се реализира контраигра по Южния коридор, като се стимулира възхода на подобни партии в Италия, Испания и Португалия и по този начин се дестабилизира Европейския съюз отвътре. Такъв е контекста на обвинението на Ципрас за заговор на консерваторите в Европа срещу него.
 Сама СИРИЗА не може да направи много, но заедно с подобията си в други европейски страни може да открие широк фронт, чрез който да усили преговорните позиции на Москва. Подобна, макар и подчинена роля играе Кипър. И в двата случая, Кремъл няма никакво намерение, нито възможност да изтегли Гърция или Кипър от финансовата им дупка. Но може, чрез значително по-малко, но целево разположени инвестиции в рамките на хибридната си война срещу ЕС да създаде зона на постоянна и задълбочаваща уязвимост, която да експлоатира в своя полза. До момента, до който в Брюксел и големите европейски столици приемат условията на Путин.
Ако в съседа е зле и у нас няма да бъде добре. Има планове за български аналог на СИРИЗА.
 Затова внимателно да преценим възможностите си за изолация от кризата и за терапиране на уязвимите звена на нашата свързаност с гръцката икономика и банкова система. 

Илиян Василев