За какво съжаляват хората, след като навършат 40 години

Какъв по-добър начин да се научим на нещо от това да попитаме тези, които вече са го овладели, които са го постигнали и са били "там"?

Скорошно допитване на сайта Reddit от САЩ си даде за цел да разбере кои са нещата от миналото, за които хората съжаляват след като навършат 40 и повече години. 

Миналото не може да се промени, винаги трябва да гледаме предимно към бъдещето, защото то е мястото, където ще прекараме останалата част от живота си. Но все пак, докато сме все още в настоящия момент и можем да променим нещо, може да се замислим за следното:

Според допитването, хората над 40-годишна възраст същаляват най-вече че в 30-те си години и по рано...

... са имали задръжки. Човек започва да чувства социалният натиск най-силно в края на 20-те и началото на 30-те си години. Тревожим се дали не трябва да сме си у дома докато сме навън, дали не е редно да гледаме деца, да учим. Колкото и бунтовнически да звучи, важно е да не се вслушваме прекалено в очакванията на другите от нас дори и след 30 и да открием какво ни прави щастливи, какво искаме. За да не поемем в нежелана, но социално приемлива посока. Защото поемането по този път би удовлетворило някой, но не и нас самите, следователно не бихме разгърнали вървейки по него целия си житейски потенциал и това би било много жалко. Разултатът от живота ни не би бил така блестящ, какъвто е възможно да бъде. 

"Не прекарвах време с родителите си докато бяха по-силни и жизнени, позабравих ги...". Един от най-често срещаните отговори в допитването е бил, че докато са били на 30 и повече години хората не са прекарвали време с майките и бащите си, а тогава родителите са все още здрави и сравнително по-млади, за да могат активно да участват в най-различни дейности - разходки, пътувания, разговори. Тези неща стават малко по-трудни след като родителите остареят. 

"Поставих работата на първо място". Наистина в 30-те си години човек се опитва най-активно да гради кариера, но често го правим за сметка на това да прекарваме време с обичаните от нас хора - това са ценни моменти, не бива да ги изпускаме. Ще се изкатерим по корпоративната и професионална стълбица, няма страшно. 

Времето, прекарано с негативни хора, за негативни мисли, песимизъм. Някои си мислят, че отрицателните личности ще изчезнат от живота им в 30-те им години. Напротив. Те продължават да са наоколо. Да не губим време с тях! Всичко се минава ужасно бързо, така че е важно да прекарваме възможно повече с лица, които ни карат да се усмихваме, да се чувстваме добре като себе си; които ни вдъхновяват. Преоценете връзките си. Никога не е късно за ново начало. 

Мисленето, че на 30 сме вече стари. Да, 40-годишните се смеят на това, но 30-годишните често изпадат в дълбоки размишления че са "изгубили" 20-те си години и "младостта" в тях - това е толкова погрешно! С днешната увеличаваща се продължителност на живота, десетките възможности да живеем по-здравословно, да приемаме необходимите вещества и храни, да спортуваме, на 30 можем да изглеждаме по-добре (а и изкарваме повече) отколкото на 20. Размислите в насока "старост на 30" са загуба на време. 

Да не поставиш себе си на първо място. Може би сте от онези личности, които слагат винаги другите на първо място и накрая себе си? Това себеотрицание е благородно, но то дали е оценено? Ако обърнете внимание и на собствените си нужди и се постараете да изглеждате вие самите добре, да сте отпочинали, любимите ви хора всъщност ще ви уважават повече и ще ви се възхищават. Толкова е простичко, а понякога го забравяме...

"Не се грижех за тялото си". Колкото по-рано започнем да спортуваме, толкова по-добре. На 40 и 50, 60 хората са изключително благодарни на себе си, че са се решили да спортуват на младини. 

"Имаше шансове за едни неща, не се възползвах...". Не играйте на сигурно, поемайте рискове, живейте повече. 

Не инвестирате, не спестявате достатъчно. Изглежда това е едно от най-огромните съжаления на 40 и 50-годишните. Поне така се оказва в анкетата на Reddit.

Не сте пътували достатъчно. Приключенствайте! Не отлагайте. Търсете начини да виждате нови и нови места икономично. Възможно е. Това ще ви вдъхновява и ще имате много истории за разказване. 

"Твърде много ме беше грижа какво мислят другите". В духа на първото посочено, това изглежда е основното, за което хората съжаляват на всяка една възраст. Затова просто спрете. Нека има значение за вас мнението само на тези, които ви обичат.