Съвети за дъщеря ми

Американският хеджфонд мениджър, предприемач, автор на бестселъри и блогър Джеймс Алтъчър споделя писмо

През 1994 г. избягвах лоша ситуация вкъщи и бях останал до късно в офиса, играейки шах онлайн в 1 или 2 часа сутринта. Играех с един тип на име Сегев от Израел. Партнирахме си в едноминутни шах игри по цяла нощ.

По онова време една минута се усещаше като 90 секунди, заради бавния интернет. Понякога толкова се уморявах, че не можех да кажа дали са ме нокаутирали с шах и мат, или просто сънувах кошмар след сърцераздирателен спор.

На всеки два часа взаимно се съгласявахме с моя виртуален партньор да правим почивка за посещение на тоалетните, реално разположени на 9000 мили една от друга. От каквото и да бягах аз, той, изглежда, бягаше от същото.

В една от почивките си с разходка до тоалетната на офиса, веднъж се сблъсках с мъж от съседния офис. Беше 2 часа сутринта. „Защо сте тук?“, попитах аз. Мъжът имаше вкъщи новородено бебе и въпросът бе риторичен. „Пиша софтуер за подредба на страниците в world wide web“, отговори той. Това навремето бе нещо новаторско. „Мисля, че може би мога да се сдобия с правителствено финансиране“, каза още.

„Успех с тази работа“, пожелах му аз. И се върнах в офиса си. Сегев вече бе пред компютъра и ме предизвикваше за нова партия. Когато накрая се прибрах у дома към 06.30 часа сутринта, приятелката ми по онова време хвърли по мен раницата си - раницата беше пълна с книги.

Компютърът в съседния до моя офис бе “lycos.cs.cmu.edu”. Компанията на човека от коридора - Lycos, стана една от първите големи търсачки в интернет. Но ние не бяхме всъщност много големи приятели. Lycos бе продадена на CMGI. След това стана публична. После се срина с развитието на пазара и напредъка на Altavista, Yahoo, Google. Части от нея бяха разпродадени на корейска компания. Други на фирма в Испания. За малко се казваше TerraLycos. Първо се помещаваше по коридора към сервизните помещения на нашия офис. След това достигна до стойност от милиард долара. Сега е размита някъде в тоалетните на Европа. Но този човек правеше нещо важно. 

Шестнадесет години по-късно седя с едната от дъщерите си. Навън е тъмно и малки зрънца градушка удрят стъклото на прозореца. Демоните на нощта прииждат, за да нахлуят във вниманието ни. Тя страда от безсъние и умът й препуска. Има няколко неща, които искам да й кажа. Те са следните:

      - Пускай хвърчила в небето възможно повече. Докато летят във въздуха, те ще те държат стъпила здраво на земята. Помни това. 
      - Не чети вестниците толкова много. Понякога от тях извират най-лошите хорър измислици.
      - Никога не прави нищо, което не искаш да правиш. Дори да изглежда егоистично първоначално, животът е твърде кратък.
      - Разнообразявай всичко, включително хората, в които се вслушваш за съвет.
      - Научи се да играеш много игри. Те те превръщат в убиец, без да се налага някога да нараняваш някого.
      - Това е клише, но никога не слушай човек, който ти казва „Това не можеш да го направиш“. Така говорят обикновено хората, които не могат да го направят.
      - Въпреки че животът е кратък, няма нужда от бързане. Първо трябва да сложиш парашут, преди да скочиш от самолета.
      - Подготовката е ключът към това да имаш добър късмет. Колкото повече, толкова повече.
      - Всеки ден е приключение, дори да не съзнаваш вида на приключението, докато не минат години.

Накрая тя заспа и аз се качих на горния етаж. Опитах да затворя очите си, но не можах да заспя. Бурята навън утихна и къщата замря тихо през нощта. Ще дойде ден, когато тя ще трябва да стори всичко това сама, без някой да седи тихо с нея, докато умът й препуска.

От jamesaltucher.com