Парадоксът с българите и румънците

ЕС

„Българите и румънците бързо взимат трудов договор, бързо взимат и помощи” – под това заглавие „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” публикува една информация, цитирана и в други германски медии.

Разпространена е заблудата, че много българи и румънци в Германия са безработни, пише вестникът и назовава един парадокс: 80% от новопристигналите българи и румънци бързо си намират работа в Германия, но в същото време сред тези две групи е непропорционално висок процентът на хората, получаващи помощи за безработни. Повече информация по темата от агенция ДПА:

Според последните данни, през юли 64 процента от трудоспособните българи и румънци в Германия са имали работа. Тенденцията е този процент да се увеличава, пише в последния доклад на Института за проучвания на трудовия и професионален пазар IAB. Експертите посочват, че ако се включат още данни, българите и румънците, които са регистрирани като еднолични търговци или полагат сезонен труд, върху който няма отчисления, тогава процентът на трудово заетите достига 80 на сто. През юли едва 9.3% от българите и румънците в Германия са били безработни.

Ниско платен труд и социални помощи

Според Института, в Германия живеят 637 хиляди българи и румънци - данните са от август. В същото време специалистите се тревожат, че вече от месеци расте и броят на хората от двете страни, които получават социални помощи. През юни 2015 година 105 хиляди българи и румънци са получавали такива помощи, известни в Германия под обозначението „Харц 4”. Тези над сто хиляди души представляват 17.1% от всички българи и румънци, които живеят в Германия. Така излиза, че процентът на българите и румънците, получаващи помощи за безработни, е значително по-висок от този на германците. Той е по-висок и от средния за всички чужденци, живеещи в Германия, които имат право на помощи. Специалистите от IAB твърдят, че високият процент се дължи най-вече на пристигащите от България. Близо 30 на сто от българите в Германия получават социални помощи. За една част от тях обаче тези помощи са просто надбавка към възнаграждението, което получават за полагания ниско платен труд.

Германските медии припомнят, че когато на 1-ви януари 2014 година германският трудов пазар беше отворен за българи и румънци, мнозина се опасяваха от истинско нахлуване. То не се случи, но въпреки това само през тази година наблюдателите очакват, че в Германия ще пристигнат общо между 130 и 150 хиляди българи и румънци.

Източник: „Дойче веле”

Ключови думи

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новата притча за моркова и тоягата
Петър Витанов: В петък ще бъде представен бюджетът за следващата година
Правителството одобри поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за ДДС
Bosch създава подразделение за полупроводници от януари 2028 г.
Руската централна банка е поискала съдебен изпълнител да влезе в белгийския депозитар "Юроклиър"
Почина известният скулптор и политик Вежди Рашидов
Купувате имот „на зелено“? Седемте клаузи, които решават дали ще си върнете парите
Охраната на създателя на ChatGPT е четири пъти по-скъпа от заплатата му
Когато фирмите изберат грешния AI агент – научено от опит
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Гюров: Време е за обединение, а не за разделение
Бързи кредити от Ferratum без трудов договор
Убиецът на бащата на Илияна Йотова поиска помилване от нея
Ученици от Немската гимназия и доброволци от SOFia HELPers посетиха приюта за кучета в с. Сеславци
Какво наистина мислят другите за вас?
Може ли да се разсрочи плащането на вноска по бърз кредит?
За първи път: Учение с 2800 войници от „коалицията на желаещите“ ще се проведе в Полша