Новите форми на протекционизъм

"Класическо правило е, че по време на рецесия протекционизмът излиза наяве." Това коментира в анализ професор Степан Гарели – преподавател във водещото бизнес училище IMD в Лозана, Швейцария, и директор на швейцарския център за изследване на глобалната конкурентоспособност IMD. В коментар, публикуван в юбилейното, 25-то поред издание на годишната книга на центъра, той говори за тенденцията към протекционизъм в действията на големите правителства по света след рецесията в последните години. Ето какво отбелязва:

"След четири години на икономическа турболенция, безработицата в САЩ е на критичното ниво от 7,7%. В Европа тя е 11,7%. Очевидно е, че правителствата искат да защитят националните компании и работни места. Трябва да го сторят, ако желаят да си осигурят следващ мандат.

Сега протекционизмът се завръща като практика, но той е в много по-деликатна форма в сравнение с миналото. Отминаха вече дните, в които правителствата прилагат митнически бариери (неприемливи за Световната търговска организация). Те вече не биха забранили влизането в територията им на малък набор от конкретни стоки с чужд произход (както Франция направи с японските видео плейъри през 90-те години на миналия век).

Днес протекционистките мерки процъфтяват в стандартите за населението, здравните изисквания, сигурността и др. В допълнение, кампаниите от рода „купи произведеното у нас” или насилствено наложеното сътрудничество с местните фирми съдържат широк набор от мерки, прилагани върху стреснатите администрации. Тоест, външната форма на протекционизма се променя, но той остава същият проблем.

В момента вероятно е по-адекватно да говорим за икономически национализъм. Много от развиващите се страни си поставят за цел да постигнат глобален обхват на водещите си национални компании. Те разчитат на големи резерви от пари. Китай например разполага с 3,300 милиарда долара в чуждестранни резерви, а Русия – с 530 милиарда. Огромни финансови реки се вливат в компаниите в различните страни чрез отделени парични фондове. ADIA от Абу Даби управлява 624 млрд. долара. SAFE от Китай контролира 576 милиарда. Националният здравен фонд на Русия има 149 милиарда.

Подкрепените от държавата предприятия са нова форма на протекционизъм. Националните компании се финансират в правителствени пари, за да им се помогне да успят навън. В Китай 21 от 22-те най-големи фирми имат близки финансови връзки с държавата. Междувременно вътрешният пазар, в който тези компании оперират, става все по-труден за проникване от други играчи, конкурентни на тях.

Експлозията на глобалните марки от развиващите се икономики и тяхното влияние върху световната конкурентоспособност наложи развитите общества да реагират. "Реиндустриализация" стана ключовата дума. Накратко, през последните 20 години делът на производството като процент от БВП падна от 16 на 11,2% в САЩ и от 17,7 на 11,4% във Великобритания. Делът в световното производство на най-индустриализираните нации намаля с 20%, с изключение на Германия. Сега връщането у дома на производствения капацитет става все по-модерно. General Electric прехвърли обратно в Кентъки от Китай производството на някои домакински уреди. Apple и Hewlett-Packard също планират да инвестират в производство в САЩ.

Напражението между икономическия национализъм в развиващите се икономики и реиндустриализацията в развитите ще определи конкурентоспособността през идните години. Протекционизмът ще бъде изкушаващо решение в тези времена. Някои правителства дори ще използват заплахата за национализация, за да постигнат целите си. Но повечето власти трябва да бъдат много внимателни. Протекционизмът мени формата си, но нрава си не. Той е нож с две остриета, който може да преобърне обстоятелствата и да рани този, който го държи.