6 болезнени истини, които ще ви превърнат в по-добър човек - Част 2

Ако имате успешна кариера и се чувствате удовлетворени от живота и обкръжението си, спокойно можете да пропуснете и продължението на тази статия и да се насладите на остатъка от деня си. На другите предлагам да прочетат останалите 3 болезнени житейски истини (Част 1 можете да намерите ТУК):

4. Мразите се, защото не вършите нищо

„И какво искаш да кажеш? Че трябва да си намеря наръчник за сваляне на момичета?”

Само ако първата стъпка в него е „Започни да се превръщаш в типа човек, с когото момичетата обичат да общуват”. Защото именно тази стъпка бива пропускана. Може да се наложи да се откажете от любимите си хобита и да полагате повече грижи за външния си вид, и дори да промените характера си.

„Но защо да не мога да намеря момиче, което да ме харесва такъв, какъвто съм?”

Причината е, че хората имаме нужда от разни неща. Жертвата кърви, а вие можете само да зяпате и да мрънкате, че проклетата рана не зараства сама? Можете ли да накарате околните да се чувстват щастливи? Защо не? Какво ви спира? Колкото и глуповат да е подходът ви, със сигурност е за предпочитане пред бездействието.

„Но мен не ме бива в нищо!”

Хубавото е, че с достатъчно практика, можете да станете добри във всичко. Бяха ми нужни 13 години и 20 000 часа упражнение, за да попадна в списъка на най-продавани автори на New York Times. Но успях!

Ако не ви харесва идеята да вложите толкова много време в развиване на някакво умение, имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че практиката ще ви накара да излезете от черупката си – успях да преживея скучните години в офиса, защото знаех, че трупам ценен опит. Понякога хората напускат, понеже минава твърде много време, преди да видят резултатите от труда си. Но трябва да осъзнаете, че самият процес е резултат.

Лошата новина е, че нямате друг избор. Ако искате да работите тук, приключете сделката! Защото, по мое неекспертно мнение, причината да се мразите не е в ниското ви самочувствие, а във факта, че бездействате. Дори вие самите не можете да се обичате такива, каквито сте – затова сте нещастни и ме заливате с въпроси какво смятам, че трябва да правите с живота си.

Колко време прекарвате, консумирайки продукти, правени от друг (музика, телевизионни предавания, видео игри)? А колко време прекарвате, творейки? Не е нужно много, за да се превърнете в по-стойностен човек. Ако не ви е приятно да чуете това и отговаряте с реплика, която сте чули в детските си години, от сорта на „Душата има значение”, тогава мога да ви кажа само…

5. Душата ви има значение само заради онова, което прави

Имам честта да познавам много желаещи да станат писатели. Те се смятат за такива, представят се като такива и дълбоко в себе си знаят, че носят сърцата на писатели. Единственият проблем е, че не пишат. Но нима това има значение? За бога, ДА!

Съществува един аргумент, който е в състояние да контрира всичко, което казах досега. Той е онова, което егото ви ви повтаря, за да не се налага сами да вършите цялата работа, необходима, за да се усъвършенствате: „Знам, че съм добър по душа.”

Не ме разбирайте погрешно – важно е какви сте по душа. Всяка злина, която някога сте вършили, е плод на някаква лоша мисъл, която се е разхождала из главата ви, докато не сте я превърнали в действие. Същото се отнася и за добрините – „Аз съм добър по душа” е метафоричната пръст, от която се раждат плодовете ви.

И все пак, има нещо, което всички трябва да знаете, но малцина от вас могат да приемат: „Вие” не сте нищо друго, освен един плод. Никой не се интересува от пръстта. Какви сте по душа няма никакво значение. Важни са само плодовете на душата ви - начините, по които тя е от полза на околните.

Може да сте много състрадателни, но демонстрирате ли го? Когато чуете за някоя ужасна трагедия, казвате ли, „Горките деца! Кажете им, че са в мислите ми”? Ако е така, гледайте си работата! Разберете от какво имат нужда и намерете начин да им го набавите. Милиони деца умират всеки ден само защото са „в мислите ни” и защото смятаме, че това е достатъчно. Тази реакция е плод на мързеливата част от мозъка ни, която ни пречи наистина да свършим нещо ползотворно.

Колко от вас вече обикалят из къщи и си повтарят, „Той/тя би ме обикнал/а, ако знаеше колко интересен човек съм!” И как точно се проявяват вашите интересни мисли и идеи? Ако мечтаната ви половинка имаше скрита камера и ви следеше в продължение на месец, дали би останала впечатлена от видяното? Помнете, че хората не могат да четат мислите ви – могат само да наблюдават действията ви.

Единственото, което искам от вас, е да оценявате себе си по същите критерии, по които оценявате околните. Сигурно имате за приятел някой върл християнин, които помага само чрез молитва. Дори няма да коментирам дали молитвите действат – това не променя факта, че той е избрал да помогне по начин, който не изисква от него даже да стане от дивана. Той няма вредни навици и лоши помисли, а почвата му е чиста и свята. Но какви плодове дава? Един такъв човек би трябвало да е запознат с думите на Исус, че за дървото се съди по неговите плодове и че „Всяко дърво, което не дава плодове, трябва да бъде отсечено и хвърлено в огъня”.

Обикновено хората не реагират добре, когато чуят това. Което ни води към последната ни болезнена истина:

6. Цялото ви същество ще се бори срещу самоусъвършенстването

Човешкият ум е истинско чудо – ще се бори с нокти и зъби срещу доказателствата, че му е необходима промяна. Той разполага с множество защитни механизми, чиято цел е да го запазят непроменен – попитайте всеки наркозависим.

Четейки това, много от вас търсят начини да докажат на себе си, че не съм прав:

• Нарочно тълкувате всяка критика като обида

„Кой си ти, че да ме наричаш мързелив и безполезен?! Един добър човек никога не би си позволил да ми говори така! Ти искаш само да се чувстваш по-стойностен от мен и да ме накараш да се чувствам неудовлетворен от живота си!”

• Фокусирате се върху мен и игнорирате посланието ми

„Какъв е тоя, че да ми казва как да живея?! Сякаш е много велик и възвишен! Той е просто някакъв глупав интернет писач! Сега ще изровя някакво доказателство, че е пълен нещастник и че думите му са измислица!”

• Фокусирате се върху тона ми и игнорирате съдържанието

„Сега ще намеря някаква шега, която звучи обидно, изкарана от контекста, и ще се вкопча в нея!”

• Впускате се в размишления за миналото си

„Не съм чак толкова зле! Вярно, че преди месец се чувствах като парцал, но сега всичко е чудесно! Напълно възможно е, ако продължа да правя това, което правя, нещата да завършат щастливо! Ще продължа да правя мили жестове за онова красиво момиче и, рано или късно, тя ще ме хареса!”

• Повтаряте си, че всеки вид самоусъвършенстване би означавал, че изневерявате на себе си

„Предполагам, че сега трябва да се откажа от всичките си любими сериали и да прекарвам по 6 часа на ден във фитнеса. Друг начин не виждам!”

Помнете, нещастието е удобно - именно затова много хора го предпочитат. Щастието изисква усилия и кураж. Сигурно е много успокояващо да си мислите, че след като не творите, няма опасност някой да посегне на творението ви.

Много по-лесно е да бездействате и да критикувате творенията на другите. В мига, в който започнете сами да създавате, ще се намерите заобиколени от група пасивни бездарници, които да критикуват вашия продукт. Запомнете, че по този начин те проектират собствените си страхове и комплекси - така им е по-лесно да приемат бездействието си. Докато не творят, няма да има за какво да бъдат критикувани и винаги ще се чувстват перфектни. В случай че все пак сътворят нещо, нарочно ще го направят по толкова нескопосан начин, за да видят околните, че положените усилия не са истински. „Ако се бях постарал, щеше да стане невероятно.”

Ако прочетете коментарите под статията, повечето от тях сигурно ще са нещо от сорта на, „Сайтът трябва да уволни този автор!” Всичко в крайна сметка опира до твърдението, че трябва да спра да творя, защото произведенията ми ви карат да се чувствате неуверени в себе си. Променете нагласата си – тя е причината хората да не ви харесват, а и самите вие да не се харесвате.

Опитайте се да направите нещо до края на годината – да усвоите ново умение, да развиете старите и да станете човек, от когото другите да се впечатляват. Има една уловка: не искам да си поставяте за цел нещо да се случи на вас – като например да си намерите приятелка или да спечелите много пари, – а да се сдобиете с качество, което да ви направи по-интересни и ценни за околните. И спрете да си търсите извинения да бездействате! Успех!

Дейвид Уонг, писател, за Cracked.com