Малко под 30 000 са лекарите в България. Болниците - 322

В края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК. От тях 101, или 1,6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки, отчита Националният статистически институт.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6 801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6 970) и лекари по дентална медицина (6 347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 777) и диагностично-консултативни центрове (1 377).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2018 г. на основен трудов договор работят 2 174 лекари и 389 лекари по дентална медицина.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 199, или 14,2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5,9%, Педиатрия – 5,8%, Анестезиология и интензивно лечение – 5,6%, Хирургия – 5,3% и Нервни болести - 5%.

Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2018 г. общо за страната е 42,4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 10,3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,9 до 62 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62 на 10 000 души от населението), Пловдив (51,2), София (столица) (50,9) и Варна (50).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25,9 на 10 000 души от населението), Добрич (26,7) и Перник (28,6).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8,4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7,1) и Ловеч (6,9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3,9 на 10 000 души от населението), Търговище (4,3) и Разград (4,4).

Осигуреността2 с лекари по дентална медицина за страната е 10,3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (15.7 на 10 000 души), София (столица) (14,4), Варна (12,1) и Перник (11,9).

Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5,3), Разград (5,6) и Силистра (5,7 на 10 000 души от населението)

Болнични заведения

Към 31.12.2018 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 53 173 легла, от които 322 болници с 50 927 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

Към 31.12.2018 г. многопрофилните болници са 185 с 37 489 легла, или в 57,5% от тези заведения е съсредоточен 73,6% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 16 до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла – 44,9%. До 99 легла има в 36,2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2018 г. специализираните болници са 137 с 13 438 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 76 с 4 477 легла;
• за продължително лечение - една със 145 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 905 легла;
• за рехабилитация - 32 с 4 776 легла;
• държавни психиатрични болници - 12 с 2 135 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2018 г. те са:

• центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла;
• комплексни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла;
• центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759,6 на 100 000 души от населението.

Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979,9 на 100 000 души от населението), Смолян (974,2) и Плевен (928,9), а най-ниски са в областите Ямбол (344,8), Перник (370,6) и Видин (394,7)