В ЛЕТО ГОСПОДНЕ 1683, помня го сякаш бе 12 септември, предстоеше една от най-важните битки на 17. век - битката за Виена. Бъдещето на Европа беше в опасност.

От едната страна стоеше великият везир Кара Мустафа. Амбициозен турски генерал с изгаряща жажда за слава. Заедно с него бе и неговата армия, подкрепена от 15 хил. татари. Една огромна сила за онова време. Отоманците се бяха изправили срещу хабсбургите. Изтокът срещу Запада. Мохамед срещу Исус. Съдбата на Виена бе съдбата на Европа. От другата страна стоеше Ян III Собиески -крал на Полша и лидер на обединените сили на Полша, Германия и Австрия. Интересно е, че до този момент - тъмната нощ на 12 септември в лето Господне 1683, нито един от тези велики мъже не знаел нищо за другия.

Бойният план на турците бил да атакуват и превземат Виена с изненада. Останалата част от Австрия вече била в ръцете им. Така че атаката срещу Виена била малко или много очаквана, но нито един от съюзниците не знаел кога и как.