КОГАТО ГО ПОПИТАХ КЪДЕ да се срещнем, той каза: "Хотел "Вега". "Хотел "Вегас" ли?", попитах аз. "Вега" бе, пич, "Вега" - като Лопе де Вега!" Е, понеже съм невероятен журналист, веднага го открих. И разговорът протече така, както трябва: лесно, вкусно и бързо. Толкова бързо, че забравих да го попитам за това, за което се виждахме - новата му книга "Черните пътища на Европа".

- Говори ли ти нещо словосъчетанието „Гласът на Божия гняв "?

- Да, разбира се. Това е псевдоним. На Хънтър С. Томсън, който е създател на така наречената гон-зо журналистика. Аз правя това. Донякъде. Следователно не мога да не съм запознат. Да не би да правиш грешката да ме изпитваш?

- Не. Не я правя. Разликата между теб и Хънтър е...

-...Че той пише за по-голяма аудитория. Нищо повече. Иначе и аз, и той правим едно и също нещо, а именно говорим нормално на нормалните хора.

- Кои са нормалните хора?

- По-малката част от човечеството. Те са първият от двата лукса на съвременния свят.

- Кой е вторият лукс?

- Професионалистите.

- Притеснявам се. Това интервю е на път да не се получи.

- Защо?

- Защото се съгласявам с всичко, което казваш.

- Нима имаш друг избор?

- Нямам, това е тъпото.

- Не е тъпо. На колко години си?

- На 35. Защо?

- Защото затова не виждам ни-

що тъпо. Бъдещето принадлежи на трийсетгодишните.

- Коментирай, моля!

- Тъпите гадняри, които досега бяха окупирали всичко, са на път да напуснат. По биологически причини. Задачата на човек, който е в добри взаимоотношения с Бог, разбирай с думите, е да говори разбираемо и тези, които не са мъртви приживе, го разбират и не се чувстват сами.

- Затова ли не отказваш интервюта?

- Не разбрах...

- Давал си интервю дори за лес-бийски сайт.

- Да, давал съм. Това е по-добре, отколкото да дам интервю за някой нечестен национален ежедневник. Тук позициите са ясни - обратните са те, не аз...

- Опиши мястото, на което се намираме.

- Опиши го ти. Нали си писател.

- Доста луксозен апартамент. Дори някой от „БенчМарк" не би имал нищо против да го обитава.

- Това е новият ми офис. Тук, освен че работя, се срещам с нови хора. Понякога е интересно, а понякога -не. Основната част от професията, основната част от живота на всеки нормален човек е да се изненадва. Е, аз го правя.

- Добре, но ако този, който си поканил, се окаже скучен?

- Гоня го. Изпъждам го. Тук аз съм си вкъщи. Живея при себе си.

- Личи ти. Някоя любима фраза напоследък?

- Да. фокнър: "Добрата литература е по-вярна от всяка журналистика и добрите журналисти прекалено добре знаят това".

- Чух виц за теб. Много е добър. Интересува ли те?

- Давай!

- Знаеш ли каква е разликата между Мартин Карбовски и кофа лайна?

- ?

- Кофата.

- И аз те обичам!

- Сега си ти. Жестът?

- (Показва среден пръст.) Виж къде съм се изгорил!

- Това беше. Печелиш. Защо започна да пишеш?

- Защото се нуждаех от пари за пиене и цигари, а само чрез писането (това, което правя наистина добре) можех да си го доставя...

- Така е честно.

- Така е честно. Друго?

- Не. Наздраве.

- Да. Наздраве. ■