ЯВНО Е, че човек има съдба, от която не може да избяга. И се сеща за това всеки път, когато нещата не се случват така, както ги планира, както ги очаква. Преди около 6 месеца напуснах рекламната агенция, в която работих през последните почти 6 години. С ясното намерение да не се занимавам повече с реклама. Но съдбата е определила друго - да се занимавам все повече с реклама. Участвах като фрийлансър в много рекламни проекти, водих курсове по реклама, консултирах рекламни агенции... Явно 10 години в рекламния бранш превръщат времето в съдба.

Защо започнах с това на пръв поглед доста несвързано с обявената тема встъпление? Защото, оказва се, всяка реклама също си има съдба. Може би не така ясно различима като човешката. А по-скоро някаква колективна съдба, в която се преплитат рекламираният продукт или услуга, очакванията на неговия създател и/или производител, въображението на рекламистите, които е трябвало да вземат малко "маркетингова кал", да я замесят, оформят и заедно с рекламодателя да й вдъхнат живот.