КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА е вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка. Тя е единственият източноевропеец в ръководството на банката, където работи от 1993 г. Била е икономист по околната среда за Европа и Централна Азия, a от 1998 г. последователно заема директорски позиции в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие.
Завършила е УНСС, притежава докторат по икономика, специализира в САЩ и Великобритания. Чела е лекции във водещи университети в целия свят.  

 

- Госпожо Георгиева, колко и кои са хората от България, с които редовно се чувате и които влияят на мнението ви за случващото се в страната?
- Oбщувам с хора всякакви - от тези, които държат кормилото на държавата, до тези, които с труд връзват двата края. Понякога

най-точната оценка за положението у нас я чувам от шофьори на таксита - по цял свят те са попивателни на общественото мнение. Повечето от контактите ми са с бивши колеги и студенти от Университета за национално и световно стопанство и с видни българи, с които съм се срещала по света - между тях има политици, бизнесмени, журналисти, учени. Следя пресата, доколкото мога, най-вече икономическите новини, особено в. "Капитал", на който съм читател от първия брой. Харесва ми и вашето списание и е чест за мен да дам това интервю.

- Какво от дългогодишния ви опит в толкова престижна институция като Световната банка смятате за приложимо у нас и какво няма как да се приложи на този етап?
- Много неща от опита на банката са напълно приложими в България - въпросът е кое е най-полезно именно днес. Според мен три направления в работата ни сега са особено важни за страната ни. Първото е съдействие за усвояването на европейските фондове. Ние имаме

интересен опит от Полша, където настроихме инвестиционните си програми в областта на инфраструктурата така, че да съдействат за ускореното пътно строителство по линия на европейските фондове. Второто направление е усъвършенстване на държавната администрация. Ние работим по цял свят по анализа на системата на управление и създаването на прозрачни правила за изразходване на бюджетните средства. Третото е в областта на климатичните изменения. Световната банка е депозитaр на практически знания от работата ни в страни като Китай, Мексико и Бразилия за това как да се стимулира преходът към "зелена икономика".

- Световната банка е собственост на 185 държави. Управителният є съвет е като един глобален парламент. Как представителствата на различните държави успяват да хармонизират интересите си?
- Макар с приемането на Косово броят на нашите членове да се увеличи на 186, броят на членовете на съвета на директорите засега е 24 (той ще нарасне на 25, като се добави още един, трети представител за Африка). С други думи, първата прагматична стъпка към това нашите собственици да могат да вземат решения е направена, като се делегират правата на 186-те управители (обикновено това са министри на финанси, икономика или развитие) на 24-те директори. България например се представлява от холандския директор, в чийто офис винаги има

български старши съветник. Но и 24 директори е достатъчно голяма група, с разнообразни, понякога противоречиви интереси. Съчетаването им изисква диалог и компромиси - по по-сложните теми е както в тангото, две стъпки напред и една назад. Ключът към успеха в хармонизирането на различните интереси е в това, че Световната банка стои

настрани от политиката. Нашата работа е изцяло посветена на решаване на конкретни социални и икономически проблеми, които водят към по-висок растеж и стандарт на живот в развиващите се страни и страните с преходни икономики.

- Много хора не правят разлика между Световната банка и МВФ. МВФ често чертае апокалиптични картини за развитието на България. Доколко те са обективни и са израз на загриженост и доколко са резултат на интересите на фонда?
- Действително, много хора не правят разлика между Световната банка и МВФ - вероятно защото двете институции са създадени по едно и също време, централите им са съседни във Вашингтон, годишните срещи на управителите им са общи (тази година срещата e в Истанбул в началото на октомври) и координират работата си, особено в условия на криза. Но задачите им са много различни. Главната цел на фонда е да следи за състоянието на световната финансова система и

при нужда да финансира дефицита в платежния баланс. За разлика от фонда, групата на Световната банка се занимава с целия спектър на проблеми на развитието - от държавната администрация и конкурентоспособност до инфраструктура, образование и околна среда.
Що се касае до оценките на МВФ за България, не бива да забравяме, че те се правят в контекста на променящи се външни и вътрешни условия.

- В новото правителство на България има много добри специалисти, но предимно с опит в частния бизнес. Управлението на частния бизнес не е като публичното управление. Какви са рисковете и плюсовете от това и с кои от старите стереотипи министрите е наложително да се разделят?
- В новото правителство има хора и от частния, и от публичния сектор - по-важно е, че са с опит във взимане на решения и поемане на отговорност за тяхното изпълнение. В Съединените щати е съвършено нормално да се преминава от частния сектор в правителството и обратно - и това е плюс, защото

отваря хоризонта на държавните ръководители, помага им да разберат по-добре икономическите последици от техните решения. Вярно е, че тези министри, които преминаха от частния сектор в правителството, първите няколко месеца ще са в период на приспособяване - най-вече към необходимостта да се съобразяват с политическите процеси и с много по-голямата взаимна зависимост между тяхната работа и тази на колегите им. Конкуренцията, която е двигател на успеха в частния сектор, отстъпва място на координацията. Но много от параметрите на работа са подобни или същите. Трябват ясни цели, измерими резултати и доволен потребител - българският избирател, който е заложил много доверие на този екип.

- Едно от модерните послания днес е, че кризата не трябва да се понася, тя трябва да се използва. Какво на практика означава това при възможностите на българската икономика и кои са необходимите стъпки на правителството в тази насока?
- Правителството вече прави първи стъпки в това да използва кризата за реформиране на държавната администрация и управлението на бюджета. Ако излезем от нея с по-добри институции и прозрачно управление, това ще бъде огромен подарък за обществото и голяма стъпка напред.

- Икономистите съветват да не се харчат пари за неща, които не са ориентирани към реалната икономика. Как ще се осъществи балансът между приоритетите в производствената сфера и социално отговорните проекти?
- Както и в другите страни, така и у нас има много производствени дейности, които носят социални ползи. Най-типичният пример е социалната инфраструктура - детски и спортни площадки, зелени площи, улици, водоснабдяване и канализация, сметища. Решаването на наболели проблеми, особено когато се стимулира малкият бизнес,

помага да се омекотят последиците от кризата, да се създадат или запазят работни места.

- Казвали сте, че инвестициите в инфраструктурата са най-неотложните за България. Опоненти обаче твърдят, че Египет и част от държавите в Латинска Америка са с отлична пътна мрежа, а си остават страни от Третия свят. И че наливането на средства в инфраструктурата ще е поредното доказателство, че в нашата икономика почти няма друго освен строителен бизнес. Моля ви за коментар.
- Вярно е, че има развиващи се страни с добра инфраструктура, но също така е вярно, че няма развити страни с лоша. Знаем примера на Китай и как изграждането на пътища, летища и пр. връзки

отключи огромни възможности за висок и устойчив икономически растеж. Но няма нужда да гледаме чак към Китай - видяхме какво направи за икономиката и особено за туризма в Хърватия изграждането на отлична пътна мрежа. За перспективите на растежа у нас добрата инфраструктура е безусловна необходимост. Наливането на средства там не е просто за директните ползи в строителния бизнес (който в условията на криза се нуждае от тях), а за по-високата производителност на труда и новите бизнес перспективи, резултат от по-добрите условия за работа и живот в страната ни. Между другото един от странните проблеми в България е означаването и маркировката по пътищата ни (или по-точно тяхното отсъствие). Преди месец пътувах с кола и ме порази колко малко все още е направено за чужденците по нашите пътища, а даже и за българите... На пръв поглед малък проблем, но с големи последствия за репутацията ни като туристическа и бизнес дестинация.

- Вие сте утвърден специалист по проблемите на екологията и климатичните промени. Сегашната глобална криза в някои отношения се оказа полезна за екологията. Смятате ли, че в България се прави достатъчно за опазването на природата?
- Кризата намали промишленото производство и транспортирането на стоки и хора - но тя също намали финансирането за околна среда. В положителен план много страни използват икономическите си стимули за завой към така наречената

зелена икономика - в Китай това са близо 40% от техните 580 млрд. долара, заделени най-вече за енергийна ефективност и пречистване на водите. Макар у нас възможностите на бюджета да са ограничени, има смисъл да се поддържат програми с потенциал да преориентират нашата икономика към новите изисквания за екологично поведение и "зелена" конкурентоспособност. Ние имаме прекрасна природа, но и ред проблеми - от ограничените ни водни ресурси до ниската ефективност и необходимостта да подобрим екологичните показатели в много от градовете. Трябва честно да си кажем, че са кът успехите в тази област - новото правителство разбира добре колко е важна тази тема и за бъдещето на България, и за нашата европейска ориентация.

- Хората все по-често се питат банките сигурно място ли са за нашите пари? Големите лихви по депозитите не превръщат ли нашите банки в своеобразни пирамиди? Откъде в сегашния период на паричен дефицит банките ще намерят средства да изплатят растящите натрупвания от лихвите?
- Банките са сигурно място, когато спазват изискванията на закона и се вместват в параметрите, определени от централната банка. До 100 хил. лева парите ни са защитени от държавата и няма

никаква причина днес да се съмняваме в тази защита. Високите лихви по депозитите съответстват на условията на паричния пазар в момента, когато банките се стремят да укрепят своята ликвидност във все още сложните условия в Централна и Източна Европа. Разумно е да се следи динамиката на паричния пазар, защото икономическата картина в Европа и особено в източната є част не е съвсем ясна - но сигналите тези дни са по-обнадеждаващи и причина за паника няма.

- Преди да станете част от екипа на Световната банка, сте били преподавател във водещи университети и вероятно следите проблемите на образованието у нас. Корупцията в българското образование набра скорост за сметка на качеството му. Как ще се реши този въпрос?
- Качеството на образованието у нас страда по много причини, не само заради корупцията - и в същото време корупцията не е само образователен проблем, тя е навсякъде. Изкореняването є само в образованието едва ли е възможно - ние се нуждаем от нетърпимост към нея където и да си подаде грозната глава. Аз бих искала да видя университетската преподавателска общност да излезе със своя позиция на абсолютна

нетърпимост към подкупите в учебните зали. Това изисква лидерство от върха, от ректорите на нашите университети и от лидерите на студентската младеж. В същото време е много важно да се атакуват и другите проблеми с качеството на нашето образование - конкурентоспособност на преподавателите, възможности за квалификация, за изследователска дейност.

- Каква е мечтата ви за България?
- Европейска държава, в която се живее толкова добре, че е магнит за младежта на съседите ни.