За идентичността на българските марки

Статията “Вносните български продукти и реклами” на Боян Кутевски, която публикувахме в миналия брой, предизвика не само интерес сред читателите, но и провокира професионалната гилдия на рекламисти и комуникационни специалисти. Защо българските компании рекламират продуктите си като чужди? Защо залагат на “вносен” имидж, а не наблягат на българското? Отговорът е един - всичко се прави в името на негово величество Потребителя. Той трябва да бъде поласкан, заинтригуван, вниманието му трябва да бъде привлечено не само от хубавата опаковка. Потребителят харесва повече вносните марки, има им повече доверие. Това устойчиво доверие не само не намаля с годините, но като че ли в последно време се увеличава. И е съвсaем логично нашите родни производители да позиционират и комуникират така продуктите си, че те да бъдат успешни и печеливши. В този брой продължаваме темата с едно друго мнение, което търси корена на нещата.

Защо се крием зад камуфлажа Made in EU
Преди една компания да създаде успешна международна марка, държавата трябва да поработи много фокусирано върху собствения си международен имидж

С ТАЗИ СТАТИЯ ЗАПОЧВАМ един екзистенциален спор - кое е първо: яйцето или кокошката. Оглупяващата жълта преса или мързеливите мозъци, жадни за жълта информация. Маскираните като вносни продукти или жаждата ни за престижност. Въпреки че фокусът ще бъде върху последната двойка, първите две също ще бъдат индиректен предмет на моите размисли. Не очаквам те да допаднат на всички, защото ние, българите, сме известни със своята широка компетентност относно

футбола, жените, политиката и турското робство. Което аз ще демонстрирам тук.


Пълният текст на статията четете в книжното тяло или дигиталното издание.

Поръчайте вашия брой от ТУК.