Къщата на Славчо Бабаджанов, която строи през 1915 г., днес е сграда на Българската национална филмотека на ул. „Гурко“

Преди и след първия милион

ТОЙ Е ПОЧТИ ЗАБРАВЕН, а е бил прочут бизнесмен, приятел на Фердинанд и Борис Трети, депутат, адвокат и радетел за освобождението на Македония. Напуска политиката, за да прави големи пари. Обикновено - не само в миналото - е обратното. Но всяко правило си има изключения.
Славчо Бабаджанов е роден в края на 1868 г. в Скопие. Отрано останал сирак, отглеждали го роднини. В първите години след Освобождението заминава за Разград, за да учи в гимназия. В чуждия град няма на кого да разчита освен на себе си. Затова бил усърден в учението и показвал завидна самостоятелност. С това впечатлил училищния настоятел Никола Даскалов, един от най-богатите чифликчии в района и лидер на Демократическата партия. Даскалов му дава стипендия, за да иде да учи

право в Женева. Славчо се дипломира, връща се и служи в новооснования флот като мичман. Като се прибира в Разград, се жени за Сава Даскалова, дъщерята на своя благодетел, който едва след сватбата разбира, че тръпката им датира още от гимназията.