БАЩАТА НА КЪРТ Вонегът бил архитект, но имал лошия късмет да е в разцвета на силите си по времето на кризата преди Втората световна война. На предположението на сина си, че е много забавно да се занимаваш с архитектура, старецът отговорил, че в нея няма нищо забавно и тя е по-близо до счетоводството, отколкото до изкуството. Истината е, че Голямата депресия от 30-те години на миналия век и войната довеждат дотам, че строителството спира, а поръчките са толкова дребни и елементарни, че би могъл да ги изпълни ученик от горните класове на художествена гимназия. Спомняйки си онези години, Вонегът си представя баща си

като Спящата красавица, която търпеливо очаква своя принц. Той си дава сметка, че всички истински архитекти мечтаят за онзи Клиент, който е "достатъчно богат, щедър и изтънчен, за да им възложи проекта на живота им и те най-сетне да се превърнат в онези възвишени творци, каквито са по рождение".