Андрей Райчев: Дестабилизация би настъпила, ако харизмата на Борисов изчезне
Сега България се управлява по телевизора. Българите са кротки, защото вярват на своя премиер, казва социологът
- Господин Райчев, кои са рисковете пред българската нация през 2010 г.? Икономическата криза ли е голямата опасност? Изглежда, няма илюзии, че мнозинството от хората ще живеят по-лошо, но колко по-лошо?
- Много е важно да си отговорим на въпроса от какво е болна България. Необходимо е да знаем каква точно е кризата у нас. Нашата болест не е онази болест, от която е болен Западът. Ние не страдаме от това, от което те са болни, т.е. кредитите и абсурдните инвестиционни проекти, които се вихрят в тяхната икономика. Ние сме болни заради факта, че те са болни. Разболяхме се вторично. Рисковете на нашата икономика не могат да бъдат изчислени, защото не може да бъде пресметнато дали инвестиционният климат в България ще се възстанови. През последните осем години в България са влезли 50 млрд. евро. От решаващо значение е
дали оздравялата западна икономика ще продължи да внася пари у нас. Оптимистичният вариант е да се възстановят инвестициите в България и да достигнат отново над 4 млрд. евро на година. Тогава всичко ще е наред. Има и вариант, при който може да се запазят сегашните 3 милиарда. В този случай ще живеем, както живеем сега. Третата възможност е инвестициите да отидат под тези нива. Тогава ще бъде много по-лошо. Нашето заболяване не е вътрешно. Икономиката ни днес е добре. Никога не сме произвеждали повече, отколкото сега. Не сме имали толкова голяма индустрия и селско стопанство - никога не се е произвеждало толкова много. Затова икономическите опасности са външни, а вътрешните са политически.
- Кои са политическите рискове? България се управлява от правителство на малцинството, а премиерът Бойко Борисов периодично споменава, че сам ще предизвика предсрочни избори, ако подкрепящите го сега “Атака” и Синята коалиция поставят неизпълними условия.
- Сигурен съм, че г-н Борисов ще задържи съюзниците си през 2010 г. А и не е там въпросът. Важното е, че политическият елит на България се изчерпа като авторитет и е заменен с главния ресурс на г-н Борисов. Този ресурс е неговата изключителна, безпрецедентна популярност. В момента България не се управлява чрез партии. ГЕРБ е много млада и крехка като организация. Сега България се управлява по телевизора. Българите са кротки, защото вярват на своя премиер, когото изключително харесват във всичките му изяви.
Едно шоу управлява България. Политическият риск се състои в това нищо да не се случи оттук нататък. Рискът е много голям при предсрочни избори. Ако харизмата на г-н Борисов изчезне, дестабилизацията би настъпила на следващия час.
- Не е ли опасна липсата на силна опозиция? БСП като че ли все още не може да се съвземе, ДПС говори само тематично - по въпроси, засягащи електората му...
- Повече от естествено е да няма силна опозиция месеци след победни избори, и то при такава категорична победа. Но и
слабата опозиция не е толкова опасна за страната, колкото това правителството да изгуби контрол над нещата. На България ще є трябва силна опозиция след 2-3 години, когато настоящото правителство започне да се захабява, ако това захабяване изобщо се случи.
- Какво се случва с медиите? Те “четвърта власт” ли са, или повечето станаха присъдружни на правителството?
- Медиите у нас са загадка. Собствеността имам предвид.
- Очаквате ли да се създадат нови партии? Какви? Възможно ли е пак да възникне партия - медиен продукт, както стана през 2005 г. с “Атака”?
- "Атака" не е медиен продукт. Тя възникна въпреки пълната изолация на г-н Сидеров от медиите, с изключение на едно малко телевизионно предаване. "Атака" е поразителен феномен, който доказва, че доминацията в медиите не е абсолютно условие за участие в политическия живот. Допреди две години политическото говорене на г-н Сидеров се смяташе за фашизоидно и речта му не се излъчваше по телевизиите. Днес вече той говори във всяка медия, когато пожелае. Партиите, които българите образуваха след прехода, са три - ГЕРБ, "Атака" и РЗС. Тези партии са критични и остри в стилистиката си. Говорят за възмездие и са персонифицирани. При криза на политическия модел ще възникне
подобна четвърта партия и ще се появи още един лидер от този списък. Предсказвам, че новото лице ще говори за същите неща.
- През 2009 г. като че ли не се реши нито един от проблемите в съдебната власт, за да може тя да повиши доверието на обществото в себе си и в справедливостта. Ще се случи ли нещо през 2010 г.?
- Доверието в съдебната власт е функция на реформата в самата съдебна система. Съдебната ни система е един от най-наболелите ни проблеми. Сегашното правителство би
заплатило най-скъпо за провала в реформата й. Дотук не се вижда напредък.
- Освен правосъдието другите големи проблеми продължават да бъдат корупцията и сигурността. Вие години наред предлагахте да се създаде българско ФБР. Сега как ще коментирате ДАНС?
- Предложих да се създаде ФБР под контрола на парламента и всички партии. Сега се получи абсурдната ситуация - орган, който отговаря пред премиера, трябва да контролира неговите министри. Това е нещо като контрол над самия себе си. Не е това, което си представях преди време. Резултатът днес е плачевен. ДАНС се е превърнала в институция, която е аутсорснала собствената си дейност и "рекетира", и не като държавна, а като частна фирма.
- Какво ако сбърка Бойко Борисов, правителството ще си отиде?
- Ако скъса връзката си с хората и те
спрат да го мислят за един от тях. Но тайната на неговата харизма не е в политическите му умения, а в това, че той успява да убеди гражданите, че ги изразява. Той не идва отляво или отдясно, а отдолу, както много точно се изрази Иван Кръстев.
- След като България влезе в ЕС, като че ли няма голяма цел, която да обединява нацията. Може ли въвеждането на еврото да бъде такава цел? Или е нужно нещо друго?
- Във въпроса ви е фиксиран най-важният проблем на страните като България, Румъния и Полша. Ние с Румъния останахме без бъдеще на 1 януари 2007 г. България е страна, която
от три години насам не знае къде отива. Затова ще стигне другаде. Ние отиваме другаде и резултат от това е, че парите станаха основната ценност на обществото. Всички подобни общества първо веднага потъват в неизбежни скандали. По-лошото е, че превръщането на парите в основна ценност потъпква човешката природа. Никой обаче не може да "измисли" някаква голяма цел, която да обедини нацията. Такива цели възникват от само себе си.
- Един от големите проблеми на обществото е, че мнозинството хора не уважават бизнес елита и не допускат, че някой може да е изкарал парите си почтено. Как да се промени това?
- Това не е просто един от големите проблеми, а централният проблем.
Ценността са парите и тези, които ги притежават, са лошите. Това мислене е следствие от прехода. Богатството, във всички свои изражения, се смята за нелегитимно. Ще ви дам един пример. На въпроса да конфискуваме ли веднага всички богатства независимо от произхода им 55% от българите отговарят положително. На въпроса трябва ли всички, които имат над 1 милион, да влязат в затвора веднага и без съд, отговарят положително над 60%. Тук не говорим за настроение, а за трайно състояние. Капитализмът има две черти, които трудно се приемат от хората. Капиталистическите общества са много несправедливи от гледна точка на разпределението на богатството. И второ, хората в тези общества се трудят много. Трябва да бъдат полагани огромни усилия дори само да запазим, което имаме. Както бедните, така и богатите живеят в непрекъснат риск и несигурност. Обществата на капитализма са уникални по своята ефективност, но животът в тях е много труден.
На българите не им се работи много, но и не искат да има несправедливост. Първата главна опасност пред общество като нашето е появата на фашизоидна реакция. Сегашният фашизъм не се проявява в целия си блясък, а се проявява като ляв национализъм. Тоест левият национализъм е най-лошото, от което трябва да се бяга. Той изразява същинските желания на хората, но сбъдването на тези желания би ги довело до фатален край.
- Какво трябва да се случи оттук нататък, за да постигаме повече?
- Нашият елит много добре се справи с прехода. Въпреки че елитът ни сега е заровен под земята, аз искам да го похваля. Основните цели на прехода се сбъднаха. Ние геополитически преориентирахме България и това се извърши от българските политици, коментатори, журналисти, от всички. Хората на думите и знаците успяха по чудо да вкарат България в нова, по-добра политическа ситуация. Успяха и да изградят основата на пазарното и капиталистическо общество в страната. Това стана заради консенсуса на елита. При цялото напрежение в страната по време на прехода страните поддържаха консенсус по повечето въпроси. За съжаление след края на прехода
свърши консенсусът на елита. Тъй като постигането на обществено съгласие е нещо, което зависи от вашите читатели, искам да обърна внимание на това, че елитът и бизнесът трябва да постигат нови консенсуси.
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ е социолог, съсобственик на BBSS Gallup International и TNS/ TVPlan. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", доктор по социология. Автор е на две книги и стотици статии. 54-годишен, женен, има четири дъщери.
