Джордж Клуни като перфектния уволнител. "Високо в небето" вече се върти в родните киносалони. Разпространява Audio Visual България

ТРЯБВА ДА СИ ПРИЗНАЯ, че никога не съм се чувствал особено силен в текстовете на тема "Мениджмънт". Считам материята за много сериозна и отговорна, а себе си - по-скоро за занаятчия, когото вече близо 10 години мениджърски опит е поошлайфал донякъде. И все пак когато напоследък гугъл-вам* името си, много често го намирам в университетски библиографии с материалите си за "Мениджър", които аз самият определям като "управленски есета". Признавам си - като социален учен това ме ласкае. Но дали е достатъчно, за да сме сигурни, че съветите ми са правилни?
По-голямата част от тези текстове са написани лековато, но от опит знам, че хората много добре възприемат сериозните неща, изказани в

шеговита форма. Така че се готвя да ви поднеса още една порция, само дано да съм уцелил "подправките"... Веднъж вече съм упражнявал перото си на тема "Как да уволняваме правилно" на страниците на "Мениджър". И то по време, когато уволненията, съкращенията, оптимизациите - по дяволите, какви още евфемизми могат да се измислят за момента, в който се налага някой да остане безработен - не бяха все още така ежедневни.
Уволнявали ли са ви? Не. Тогава не ми обяснявайте, че знаете какво е... Уволнявали са ме точно преди за пръв път да стана мениджър, за пръв път в живота ми! Е, тогава не знаех, че кариерата ми ще направи

остър завой в правилната посока. За около месец и половина, докато чаках положителния отговор на новия си работодател, ми пораснаха всички мъдреци. А беше за добро. Един вид, всъщност ми направиха услуга. Или както обясняваше героят на Джордж Клуни в последния му брилянтен филм "Високо в небето", докато уволняваше хора, които никога не е виждал: "...сега вие се намирате в ситуация, в която са се намирали много хора, преди да създадат империи...". Беше странна ситуация. Шефът ми се опита да ме предупреди, че трябва да се оставя да ме унижат и тогава евентуално да ме оставят на работа. Проведохме буквално следния разговор:
- Г-н Х, опитвате се да ми кажете, че няма незаменими работници?!
- ...... хъм, да, всъщност, нещо такова... да, Бояне, това се опитвам да ти кажа...
- Г-н Х, нали знаете, че няма и незаменими работодатели?!
Няма нищо поучително в това, което написах току-що. Нито в това, което се случи после. А се случи горе-долу следното: около три месеца след като споменатият началник ме уволни заедно с още 10 души, дойде и неговият ред. По една ирония на съдбата миналата година същата фирма, от която ме уволниха 9 години по-рано, ме покани

да обучавам служителите й. Мислите, че високомерно отказах? Нищо подобно - това е бизнес и нямам нищо против да взема парите им, още повече че ми дават възможност и да тържествувам над тях. Но, повярвайте, когато човек успява, най-доброто му отмъщение е просто да се откаже да отмъщава. И днес ми е трудно да кажа дали приех да обучавам хора за позиция, на която едно време ме сметнаха за негоден, заради парите, или за да получа някакво монтекристовско удовлетворение. Когато застанах пред тези плахи, но жадни за знание млади хора, всички тези неща просто избледняха и заедно имахме прекрасни и ползотворни часове, от които те научиха много за своя бизнес.
Май обаче се отклоних от темата. Или може би избързах в нея - защото идеята за нея дойде, след като гледах вече споменатия филм "Високо в небето". Накратко, Джордж Клуни е саможив и

добре прикрит гадняр, когото фирмите наемат, за да уволнява хора. Опитват се да му натресат току-що завършила колежанка, за която на моменти си мислите, че всъщност ще уволни Главния уволняващ... Да ви разказвам ли нататък? Не, не съм толкова гаден, само да ви кажа, че според мен в този филм хепиенд няма! Дори само затова си струва да се види. Американска измишльотина, ще възкликнете вие: "Как така някой Външен човек ще уволнява?". И вероятно ще сбъркате - защото филмът показва едни ситуации, които са много характерни и за България - шефът трябва да уволни някого просто защото фирмата потъва; или поради някаква друга причина. Страх го е да погледне човека в очите, няма думи, с които да му каже, че е толкова некадърен, че вече няма възможност да му плаща заплатата. Притеснява се, че някой от уволнените служители може да прескочи масата и

да му блъсне главата в стената - не повече от 17 пъти. За Бога, има толкова много хора, които нямат смелост да застанат пред гаджетата си и да им кажат, че искат да се разделят... Но всъщност героят на Клуни не е реален - той е събирателен за желанието на толкова много собственици и стопански ръководители, които искат да не се забъркват в гадна работа като съкращението на персонал. Той е гадното и самотно "аз", от което така отчаяно бихме искали да се отървем, особено по време на криза. И тук е моментът да формулираме първия основополагащ принцип:

Никога не назначавай някого, на когото след това не би могъл да кажеш, че го уволняваш!

От мен да го знаете - няма правилен начин да уволниш добър служител; също както и няма правилен начин да задържиш некадърник. Защото всъщност нежеланието да се разделиш със служител, за когото има доказателства, че пречи на работата, е по-голямата грешка. Но за това ще ви разкажа някой друг път. Защо ли досега ми се е случвало все така, че дори и да не са ме уволнявали повече от един път, винаги са ме заплашвали с това?! И защо винаги след това съм започвал отново и от по-високо? Дори последния път,

хвърляйки оставката си, един от шефовете ми се опита да извърти пред останалите ми колеги нещата така, че все едно ме е уволнил. Жалка постъпка, която отдавна съм му простил, защото той действително би платил огромна сума пари на човек като героя на Клуни, за да ми каже, че вече няма как да ме задържи на борда на потъващ кораб. Не се подигравайте на такива хора - те са много болни, тъжни и нещастни. Те нямат достойнството да застанат пред вас и да признаят собствения си мениджърски провал: назначиха ви с желание, уволняват ви по електронната поща. Единственият сериозен въпрос, който би трябвало да си зададеш в такава ситуация, е защо си се оставил да стигнат нещата дотам, че да се налага някой да те "уволнява", след като си му казал, че не желаеш повече да бъдеш част от провала му?
И така, скъпи читатели, приемете с усмивка факта, че някой некадърник

ви освобождава от бремето да бъдете служители във фирма, за която не се знае дали ще изкара кризата. Помислете си, че хората по света са преживявали икономически кризи с 10-ина деца в страни с по-суров климат от българския; че когато след няколко месеца най-лошите моменти на кризата са преминали и икономиката се пораздвижи, най-зле ще бъдат фирмите, които са спасявали счетоводния си баланс преди бизнеса си. Защото трескавата бързина, с която се уволняват служители, ще прерасне в отчаяние, когато няма да се намерят желаещи за позициите им след кризата. Така че вторият основополагащ принцип гласи:

Съкращения и уволнения на непригодни служители се правят във време на фирмен
растеж, а не при криза!

Просто е - работата се оптимизира най-успешно при оптимални условия на бизнеса.
Аз работя в сферата на комуникациите. Вече 14. година. И повярвайте - мога да ви кажа, че дори в държава като България с обществено мнение и гражданско общество в състояние на

мозъчна смърт уволненият служител ви струва много повече, отколкото задържаният служител. Не, не става въпрос за скандални съдебни процеси, публикации в медиите и други подобни. Не, просто сме много малка, но за сметка на това силно клюкарска държава, в която лошите новини се разпространяват бързо, хората не просто вярват на слухове, а ги боготворят и на мястото на слона в софийския зоопарк спокойно може да сложите муха, стига да имате достатъчно пари да платите за подходящо медийно отразяване. Но не бързайте да се гневите на уволнените служители, скъпи работодатели ("скъпи" в смисъл, че на повечето българи им струва скъпо да си отглеждат такива работодатели)! Уволненият човек не е просто приключена и

предадена трудова книжка, а смачкано достойнство, накърнено его и дори потенциален самоубиец. И проблемът не е, че разпространяват кирливите фирмени ризи - проблемът е, че слушащите ги им вярват. Но за да се стигне дотам, вероятно това е, защото през последните 20 години има натрупана криза в доверието. Обществото е като мотор, управляван от компютър - натрупат ли се твърде много грешки в него, моторът просто не пали. Българското общество е мотор с откраднат компютър, криви клапани и с ниво на горивото, близко до нулата. За да не става твърде неразбираема метафората - българите работят зле, защото има кой да търпи това; вземат ниски заплати, защото блокират инициативата си и искат цял живот да работят с българска заплата, но да се пенсионират с

немска пенсия. И затова уволнението идва също някак си без особен отзвук - и да те уволнят, и да не те уволнят - положението не се променя особено. Защото все някой ще продължи статуквото. А дали има и друг начин, за да не завършваме песимистично? Нека е по-скоро неутрално. Накратко - третият основополагащ принцип гласи:

Уволняваш служителите, които преди това си назначил; в бъдеще назначавай такива, които няма да ти се налага да уволняваш!