ЕК: Високите нива на инфлация ще се задържат поне до лятото

Инфлацията Еврозоната ще остане висока поне до края на лятото, предупреди Европейската комисия. През първото тримесечие тя ще достигне 4,8% и ще се задържи на 3% до третото тримесечие, сспоред последните икономически прогнози на ЕК. Едва през последното тримесечие на 2022-а анализаторите очакват спад до 2,1 на сто.

Прогнозата на Брюксел се основава на предположението, че постепенно ще се нормализират доставките, а цените на газа ще паднат с повишаването на температурите и отслабването на геополитическото напрежение между Русия и Украйна. „Несигурността обаче ще остане повишена. Ускоряването на глобалната инфлация може да доведе до по-бързо от очакваното затягане на паричната политика с последици върху глобалните условия за финансиране и търсенето“, коментира Паоло Джентилони, еврокомисар по икономиката, пред Euronews.

Прогнозата бе оповестена след анализ на данните за януари, който показа, че инфлацията достигна най-високия връх от рекордните 5,1% на годишна база, дължащи се все по-скъпите енергийни доставки, които отчитат драстично поскъпване с 28,6 на сто. Принос в поскъпването на живота в Еврозоната имат и непреработените храни, като пресни плодове и зеленчуци, заради инфлационния натиск в резултат на по-високите разходи за торове.

Като цяло Европейският съюз ще трябва да се справи със средногодишна инфлация от 3,9% - драматична промяна след десетилетие под границата от 2%. Страните, които ги очаква най-силно покачване на цените, са Полша (с 6,8%), Литва (6,7%) и Словакия (6,4%). От другата страна са Малта (2,1%), Португалия (2,3%) и Дания (2,5%), които ще регистрират по-слаби покачвания, но все още над референтното ниво на ЕЦБ. Комисар Джентилони допуска, че инфлацията в Еврозоната може да падне до 1,7% през 2023 г.

Икономическата прогноза потвърди, че ЕС като цяло се е върнал към икономическите нива отпреди пандемията през третото тримесечие на 2021 г., след силен подем през пролетта и късната есен. Очаква се съвкупната икономика на блока да нарасне с 4,0% през 2022 г. и с 2,8% през 2023 г. Прогнозата за тази година е малко по-ниска от тази, обявена през ноември (4,3%), когато вариантът на Omicron все още не беше широко разпространен. Новата мутация на COVID-19, съчетана с политическата несигурност, предизвика драстично забавяне на икономическата активност на ЕС през последните месеци на 2021 г. и продължава да ограничава растежа. Ограниченията, наложени от пандемията, и недостигът на работна ръка допълнително изостриха спада. „Вариантът Omicron се разпространява бързо, като новите случаи всеки ден подобряват рекорда от предишния в много страни, въпреки че последните дават повод за оптимизъм, че пикът в Европа отминава“, изтъква Джентилони. Комисарят отбеляза, че заразяването е повече, но болестта протича по-леко в сравнение с предишни вълни, което води до по-нисък брой хоспитализации и смъртни случаи, благодарение на ваксините.

Всички очи се насочват от Брюксел към Франкфурт, където президентът на ЕЦБ Кристин Лагард все още не е потвърдил дали нейната институция ще повиши лихвените проценти  като отговор на инфлацията. Euronews припомня, че лихвените проценти в Еврозоната са отрицателни от 2014 г. – политика, въведена от предшественика на Лагард, Марио Драги, като отговор на ниската инфлация след европейската дългова криза. Когато инфлацията расте, се очаква лихвените проценти да я последват Тези, които дават пари на заем, изискват по-високи лихви, за да гарантират, че няма да загубят стойност, когато кредитополучателите ги връщат в бъдеще.

В продължение на месеци Лагард отказва да се ангажира с какъвто и да е вид повишаване на лихвите, но след шокиращите 5,1% инфлация през януари, тя изненада наблюдателите с коментари , които предполагат готовност за затягане на паричната политика в съответствие с нейните колеги в САЩ и Обединеното кралство.