Еврокомисията вдигна целта за намаляване на парниковите газове до 2030 г.

Еврокомисията вдигна целта за намаляване на парниковите газове до 2030 г.

Еврокомисията вдигна целта за намаляване на парниковите газове до 2030 г.

Европейската комисия реши да действа по-твърдо по постигане на целите си за въглеродно неутрален континент и увеличи целта за намаляване на емисиите от парникови газове до 2030 година от 40% до 50-55% в сравнение с 1990 година. 

Това включва и изменението към наскоро предложения закон за климата като целта е да се постигне нулева емисия до средата на века.

Анализът дава указания за това къде се насочват усилията на Комисията, в опита да се постигне климатична неутралност до 2050 г.

„Глобалното затопляне вече достигна 1°C и в момента светът е на път да не постигне Парижкото споразумение“, се казва в документ на комисията, като се твърди, че „лидерството на ЕС през 2020 г. е необходимо повече от всякога“, за да се ограничи затоплянето до под 2°C.

„Способността на ЕС да демонстрира осъществимостта на неутралитета на климата и да управлява справедлив преход ще изпрати силен сигнал до други страни да следват примера“, се казва в документа.

Изследването „оценка на въздействието“ ще се опита да оцени плюсовете и минусите на избора на една или друга опция и кани коментари с оглед на последното проучване на Комисията, което се очаква да бъде публикувано през септември.

Важно е, че Комисията твърди, че засилването на амбицията за климата сега ще разпредели разходите във времето и „би довело до по-постепенен годишен преход на намаляване и разпределение на усилията за неутралитет на климата през 2050 г.“

За разлика от това, забавянето на действията вероятно ще изисква по-брутална корекция след 2030 г., въпреки че това ще облекчи икономическата болка в краткосрочен план, съобщава Euractiv.

„ЕС би трябвало да елиминира повече от половината от емисиите само за 2 десетилетия след 2030 г., за да постигне неутралитет на климата до 2050 г. Това е много по-бързо намаляване на годишните емисии, отколкото е постигнато досега и по този начин по-голямо предизвикателство, отколкото през предходните четири десетилетия“, се посочва в документа.

„Ето защо инициативата има за цел да оцени какво би трябвало да бъде по-балансираният път за намаляване на емисиите от 2020 г. до 2050 г. и по този начин да се преразпредели навреме усилията за преход към климатична неутралност“, се казва в документа.

Според някои анализатори на политиките на ЕС посланието е ясно: Комисията поставя основите, за да направи целта по-висока през 2030 г.

„Наистина важен момент - може би най-важният - е степента, в която резултатите от оценката на въздействието са политически предопределени“, казва Брук Райли, ръководител на въпросите на ЕС в Rockwool Group, производител на строителна изолация.

„Никой няма да го признае, но е безопасно да се каже, че целта е 55%“, каза Райли.

Райли последва обратите на предишни проучвания за оценка на въздействието, които бяха изготвени в рамките на минали комисии. И вижда подобен модел да се очертава.

„Ако Комисията иска да постигне 55%, те трябва да моделират и да направят солиден план за още. Те трябва да могат да кажат „Вижте, нашата оценка на вероятните щети на климата, разходите за здравето и т.н., означава, че наистина трябва да се насочим към 60%. Но това ще изисква повече инвестиции, така че добре, нека да направим компромиси с 55%“. Това се случи през 2013 г., под ръководството на Барозо, когато Комисията за първи път постави целите за 2030 г.“

Победители и губещи

За да бъдем сигурни, преходът към ненулеви емисии ще означава дълбока трансформация за много отрасли и ще създаде много печеливши и губещи страни.

Докато се очаква някои сектори да нарастват - възобновяеми енергийни източници, енергетика и строителство - други „вероятно ще се трансформират“, се казва в документа на Комисията, като се позовава на автомобилния сектор, транспортните услуги и селското стопанство.

С по-задълбочена цел за декарбонизация до 2030 г. тези преходи вероятно ще се засилят в краткосрочен план, като ще изпратят „пулсационни ефекти върху цялата икономика“, твърди Комисията, със съответните социални въздействия.

Това създава безпокойство сред съответните сектори. „Не можем просто да си поставим цел и да очакваме цели индустрии да се „трансформират магически“, казва Франсоа Реджис Мутон, европейски директор в Международната асоциация на производителите на нефт и газ (IOGP).

„Трябва да създадем улесняващи политики за мащабиране на широкомащабните технологии за намаляване на въглеродните емисии, които ще им помогнат да запазят своята конкурентоспособност по време на този преход“, добави той.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ