Затвори

Спадът на българския износ за Русия не се дължи на санкциите на ЕС

Снимка: Shutterstock

Спадът на износа от България за Русия в последните 3 – 4 години се дължи на проблемите на руската икономика, а не на ефекта от санкциите. Това посочва Веселин Илиев, директор на Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК), в своя анализ на търговията между България и Русия в периода 2001-2016 година.

Илиев отбелязва, че Руската Федерация е важен търговски партньор, както по отношение на износа, така и на вноса. Във вноса от Русия преобладават енергоносители, на които се дължат 88% от вноса за 2016 година, а заедно с алуминий, мед и други суровини – 93%.

Според Илиев проблемът не е огромният търговски дефицит с Русия, а фактът, че сме изключително силно зависими от един доставчик на енергоносители. Той казва, че на практика това означава, че размерът на търговския ни дефицит е силно зависим от цените на петрола (при постоянно потребление.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ . Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

Съществено се променя продуктовата структура на износа. Като цяло, има тенденция към увеличаване износа на стоки с по-висока степен на преработка и по-висока добавена стойност, но има и изключения.

България е на 17-то място сред доставчиците на фармацевтични продукти в Русия, след Швеция и преди Беларус, и на 36-то място сред доставчиците на машини и апарати, след Сингапур и преди Ирландия.

Много спада делът на консервирани плодове и зеленчуци и на напитки. Те вече са далеч от водещите позиции в листата ни. И докато износът на консерви варира през годините 20-30% (особено в резултат от руското ембарго, но не е надхвърлял 7,6 мил. евро и в най-добрите години), то спадът при напитките е няколко пъти, а на вино – 30-40 пъти. Статистиката на ниво отделни стоки показва още по-големи вариации – има не малко „традиционни“ стоки, които са изчезнали от експортната ни листа за Русия (металообработващи машини, платнени чували, машини за повдигане на товари), и обратно – не малко новопоявили се (фуражи, тръби за пренос на газ, хладилници).

2017 г. бележи значителен ръст на износа, но от ниска начална точка и дължащ се основно на износ на тръби за пренос на газ, стартирал през май.

Вносът на Русия от целия свят се е увеличил 4 пъти от 2001 г. до 2016 г., дори отчитайки спада след 2012 г.

Измежду по-съществените стокови групи в руския внос големи ръстове – над 10 пъти, бележат конфекция, трикотаж и маслодайни семена. Под 2 пъти е нараснал вносът на неорганични химикали и на месо и месни продукти.

Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, макар, че е възможно да се изчисли. В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 мил. евро, докато през 2016 – 5,2 мил. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 мил. евро. Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар. Министерство на икономиката и Българо-руската ТПП не са отбелязали на интернет страниците си наличието на санкции на ЕС към Русия и на Русия към ЕС. Също така, няма статистически данни за ефекта от санкциите.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

– Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.

– Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.

– Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.

– Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.

– Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.

– Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.

– Сигурност на доставките.

– Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.

– Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред.

България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, казва Илиев. 

Коментари
Последни
Най-четени
Вчера
Job Мениджър:
Алианс за младежта

Алианс за младежта

Мениджър - Списанието

Advertorial

Xperia XZ1 Compact - винаги там, накъдето политат мечтите ви

Никола Янев, президент на предприемаческата организация Start It Smart

Цитат на деня
Виц на деня
Валутен калкулатор

Валутен курс за 15.12.2017 г.

от валута
към валута
количество
Крайна сума:
Фиксинг на БНБ

Фиксинг на БНБ за 15.12.2017 г.

Валута
За единици валута
Лева (BGN)
Обратен курс за 1 лев
CHF
1
1.67609
0.596627
CNY
10
2.50677
3.9892
EUR
1
1.95583
0.511292
GBP
1
2.21616
0.451231
RUB
100
2.81397
35.537
USD
1
1.65664
0.603631