Справедливи ли са исканията на бизнеса?

Дали са справедливи исканията на част от бизнеса - от 100% компенсации на ръста в цените на тока и газа (индустриалците); през намаляване на ДДС за определени стоки (търговците) до отменяне на акциза за горивата ( превозвачите)?

По принцип е нормално държавата в турбулентни времена да подпомага бизнеса, за да не или претърпи невъзстановяеми пазарни позиции и загуби. И дори съм водил доста спорове с фундаментално-пазарно настроени икономисти. Но в сегашната криза такава позиция е неприемлива за обществото. Ето защо:

1. Отказът да се разбере тежката ситуация в държавата, вследствие на външни фактори, и настояването за почти пълна компенсация е неразбираема - сякаш тези бизнеси работят не на пазар, а в планова соц икономика, където държавата трябва да обгрижи бизнеса. Това се наричаше по-рано приватизация на печалбите със социализация на загубите.

2. Обвиненията към ЕС заради санкциите – че в Европейската комисия били чиновници и не разбирали от бизнес, са комични. Като оставим опростените разбирания на част от нашия бизнес как работи ЕС, то е смущаващ фактът, че ругае Европа, благодарение на която има огромен пазар, еврофондове, защита от внос от други пазари и т.н.

3. Заклинанията, че бизнесът потъвал без руски газ и петрол са неоснователни. През годините имаше много проблеми с руските доставки и цени, но никога нито един от днес оплакващите се бизнесмени не е отишъл пред медиите да се жалва от доставчика. Въпреки че неофициално го правят.

Това е и драмата на нашата икономика - че големите индустриални активи са собственост на хора, чиито ценности са несъвместими с ценностите на ЕС, конкуренцията и свободния пазар.

Ще се надяваме на третата вълна млади български технологични предприемачи, които не са зависими от Русия или националния бюджет, а само от пазара.