4 урока, с които да подготвим децата ни за реалния живот

Дори децата ви да са малки все още, ще дойде един момент, в който те ще трябва да се оправят сами в живота. Направо е невероятно колко много родители дават хиляди левове за образование на наследниците си, но почти не отделят време да ги научат да боравят добре с парите си и как да живеят самостоятелно с всички отговорности, свързани с това. Добрата новина е, че все още не е късно да го направим. В тази статия съм събрал най-важните уроци, които съм научил и ще предам на децата си. Част от тях могат да се сторят малко груби за нежната българската народопсихология, затова продължавайте да четете на собствена отговорност.

1. Научете ги на основни умения за живота

Аз съм живял на село при баба ми и дядо ми до 6-годишна възраст, а след това съм отгледан от работещи родители. Това ме научи на самостоятелност и преходът ми към реалния живот беше сравнително плавен и без особени сътресения. Това не важеше за много съквартиранти и колеги в студентските години. Присъствах съм на потресаваща случка, в която 19-годишно момиче ми каза, че ще ми „сготви“ яйца, изля половин литър олио в един тиган, счупи яйцата в него и включи котлона („Деца, спокойно! Това не е майка ви“). Или друга млада дама, която сложи всичките си мръсни дрехи в една пералня. След „операцията“, доста дрехи не ставаха за нищо, но пък останалите бяха в приятен розов цвят (надявам се да не го разбирате от мен, но цветните и белите дрехи трябва да се перат отделно).

Тези базови умения трябва ние да предадем на нашите деца, защото няма кой друг да го направи. Към тези основни умения поставям и такива като умно пазаруване, месечно бюджетиране, как работят дебитните и кредитните карти, как да четем различни типове договори, както и много други, свързани с управлението на личните ни финанси.

2. Искайте им наем, ако живеят при вас след 18-годишна възраст

Аз ви предупредих, че нещата ще загрубеят. Вече чувам загрижени майки, които казват на глас „Ама, как така?!?“. Ще обясня – децата ни стават възрастни, когато станат на 18-години, нали така? Вече имат право да гласуват, да карат кола и всички останали права и задължения на един пълнолетен гражданин на Република България. Сигурно и вие сте чували от тийнейджъри, че веднъж да навършат 18 години и ще си правят каквото си поискат. А едно от основните задълженията на възрастните е да си плащат за стоките и услугите, които ползват.

Преди да ме обявите за най-лошия родител у нас, ще кажа, че наемът може да не е на пазарен принцип, а да е наполовина или на ¼, но това ще научи децата ни на отговорност и независимост, а не да живеят при родителите си до 40-годишна възраст. Плащането на сметките им за мобилния им телефон, също е добро начало. Така ще разберат, че „няма безплатен обяд“ (буквално) и все някой го плаща.

3. Оставете ги да грешат

Една важна част от съзряването на всяко дете е то само да си решава проблемите, а не да разчита за всичко на родителите си. Да, подкрепата за децата ни е важна, но не трябва да прекаляваме. Нека те допуснат грешките, от които ще научат най-ценните си уроци. Новите родители (сред които сме и ние със съпругата ми) твърде често се опитват да решават проблемите на своите деца, дори те да са съвсем дребни. Вместо да отиваме и да раздаваме „справедливост“ или да оправяме „кашите“ на нашите наследници, не е ли по-добре да седнем и да поговорим с тях какви са техните възможности за реакция. Този подход ще повиши самочувствието на децата ви и ще ги направи по-подготвени за живота, след като напуснат „семейното огнище“.

Често наблюдавам майки-орлици (бащите сме малко по-спокойни, според мен), които ходят по петите на своите деца и непрекъснато им казват какво да правят. „Гошко, стани!“, „Венци, не тичай!“, „Мария, върни играчката на Петя!“ и още хиляди команди. Аз давам свобода на дъщеря ни Кари сама да си решава проблемите. Тя е на 3-години и половина и е достатъчно голяма, за да го прави. Освен, ако не е застрашено здравето и живота ѝ, аз не се намесвам в споровете ѝ с децата, и я оставям я сама да прецени дали ще се справи с нещо или не.

Ще ви дам пример. Още от 2-годишна обича да се катери на катерушките (както всяко дете). Аз я оставям да стигне до там, до където ѝ стигат силите и смелостта (като съм до нея и ще я хвана, ако тръгне да пада). В началото стигаше до 2-3 стъпало и казваше, че я е страх да се качи по-нагоре и слизаше. След по-малко от месец се изкачваше до горе и се прехвърляше от другата страна. Децата на другите родители са спирани изобщо да се доближат до тези уреди с думите „Още си малък и ще паднеш“ или ги държат непрекъснато, докато се катерят.

4. Научете децата си за стойността на парите

Според вас, колко от днешните деца до 18-годишна възраст знаят истинската стойност на парите? Как се изкарват и как се харчат разумно? Този урок се преподава само на теория у нас и звучи горе-долу така: „Моето момче/момиче, аз се трепя тук по цял ден, за да имаш ти най-скъпите маратонки и да ходиш на море всяка година, а ти изобщо не го оценяваш. Нали знаеш, че парите не растат по дърветата и ние с майка ти (баща ти) работим здраво за тях“. Ако този подход действаше, българските деца щяха да са на световно ниво по управление на личните си финанси, но за съжаление, те са на едно от последните, както и техните родители

Както и в много други сфери, практическият опит тук е безценен. Ако децата ви работят през летните ваканции или след училище, ще разберат нагледно как се изкарват пари и каква е тяхната стойност. Ако след навършване на 18-годишна възраст, им спрете джобните и им давате пари само за основни нужди като храна, дрехи, транспорт и други, ще разберат и как разумно да харчат парите си. Всичко останало е само отлагане на сблъсъка с реалността, а той ще е жесток, ако децата ви не си научат навреме уроците.

Аз работя от малък, като първата ми официална работа беше, когато бях на 16-години и от тогава е и трудовата ми книжка (документ, който рядко се вижда от под 25-годишени младежи). След това съм работил всяко лято и докато учех. Веднага след като завърших, започнах постоянна работа и до сега не съм спирал.

Повечето от нещата, които пиша в тази рубрика са плод не на някакво знание, което съм придобил в училище или в университета, а споделяне на моя реален житейски опит с парите и тяхното управление.

Не чакайте децата ви да станат големи, за да ги научите на тези уроци. Не стигайте в положението на много родители, които вече си задават въпроса „Къде сгрешихме?“, а действайте още сега. Пожелавам ви успех!