Икономиката може да се превърне в литература

Романът „Милионер по назначение” от  Теодора Колева, издание на „Жанет 45“ ни предоставя свят. Свят, който всеки един от нас, съобразно критериите си за приемливо и неприемливо, може да осмисли. За мен обаче по-голямото постижение на авторката, че тя създава цялостен, взаимносвързан свят.

До този български свят от последните десетилетия поне аз имам достъп преди всичко през медиите. Страниците за икономически новини и анализи ни запознават с различни елементи от мозайката на реалността. Страниците за криминални деяния – също. Невинаги пред нас са всички елементи от въпросната мозайка. Невинаги елементите са от една и съща мозайка. Невинаги изобщо става дума за реалност.

Това, което наричаме голям разказ, е невъзможно в медиите. Само романът може да ни даде усещането за цялост – а Теодора Колева споделя с нас причинно-следствените връзки на реалността, която за удобство наричаме Преход. Буксуващ Преход. Тя подрежда смисъла, който да добиваме от медийните руини, в цялостно литературно произведение. И внимателно подредените елементи – всеки равнопоставен на другия – ни предлагат българска картина, която е далеч по-страшна от картината, която ни дозират медиите. Постепенно разбираме защо сме отвратени. Разбираме връзката между богатството, бедността и способността ни да изграждаме смисъл. Постепенно от медийния миг потъваме в протяжността на класическата литература.

Именно поради усещането си за цялостен български свят аз вярвам на Теодора Колева – тя не съди своите персонажи, тя е умерена, когато говори за тях, тя е добронамерена, когато разговаря с

тях. Именно нейната умереност способства да научим в какъв ненормален свят живеем. Разчовечен свят. Свят, в който едва ли не си морален по неволя – или по принуда. Свят на упадък, към който бързо привикваш. Свят, в който добрите спират да се терзаят. Свят, в който параноичните сценарии изобщо не са параноични. Свят, в който не можеш да избираш между добри и лоши, а между лоши и лоши…

Нека го кажа още веднъж, Теодора Колева ни предоставя цялостна картина на престъпния произход на успеха у нас – както на икономическия успех, така и на политическия успех. През тотално разпознаваеми социални и психологически типажи тя ни показва провала на едно общество, неговия фалш, самото му непоправимо счупване. Нито вика, нито мънка, нито лъже, нито прикрива. Говори с гласа на добър, но много уморен човек.

За мен е особено важно, че този разказ не се разгръща на софийска сцена. Авторката ни показва в детайли трагикомедията на провинциалните икономически елити, техните комплекси, противоборства, партийни възходи и крушения, и отново спасения. До този момент ние обичайно четем брутални мачистки сюжети от жълтите павета – разказът за една данъчна началничка извън столицата може да ни донесе повече дълбочина в разбирането на събитията от 80-те години насам. Стига, разбира се, да имаме потребност от дълбочина.

Сензационната любовна история от книгата обаче е достатъчно приглушена от панорамата на ужаса как стигнахме дотук – и как може би вече е късно да станем отново добри. Някога Вера Мутафчиева говореше, че историята е литература. Днес бих я перифразирал, че икономиката е литература. Особено във всячески фалирала държава като нашата. Като преподавател по журналистика  възнамерявам да давам на студентите си да четат „Милионер по назначение”, когато искат да получат свързано обяснение на икономическия провал и политическия възход на своите предшественици.