Как да управляваме парите си като възрастни, а не като деца

Като деца си мислехме, че нашите родители са най-умните на света и знаят всичко. Когато пораснахме разбрахме, че да бъдем възрастни не е толкова лесно и никой не ни е дал ръководство как да се справяме с различни ситуации. Някои от нас продължават да се държат като деца, особено що се отнася до управлението на личните им финанси. Собственият опит е безценен, но в тази статия ще ви споделя моя и знанията, които събрал от индивидуалната ми работа със стотици хора, които управляват парите си като възрастни и постигат успехи в тази сфера.

Манталитет на жертва

Когато сме деца, е нормално от нас да зависят малко неща и да търсим вината във външни обстоятелства или хора. Като възрастни това не е точно така и ние трябва да поемем отговорност за делата си. За съжаление, много от нас никога не порастват в това отношение и продължават да се държат като жертви и да обвиняват целия свят за своите неуспехи. Всъщност, това е един от основните проблеми на съвременното ни общество. Последните няколко кризи в света (а и в България) започнаха от разбирането, че винаги има някой друг, който да се погрижи за нас и да обвиним, ако нещо се обърка. Ако имаме ниска заплата, виновен е работодателя или държавата, ако не може да си връщаме кредита, виновни са банките и т.н.

На мен ми отне много време да осъзная, че отговорност за моите пари нося само аз и никой друг. Това е като при делегирането – мениджърът може да постави задача на свой подчинен, но крайната отговорност за нейното изпълнение, носи той самият. Съвременният свят е така устроен, че за да управляваме добре нашите пари, трябва да влизаме във взаимоотношения с различни финансови институции.

Ако бяхме деца, щяхме да приемем, че служителите на банката, например, разбират повече от нас и ще направят всичко възможно да защитят и умножат нашите пари, като от нас се изисква само да се подпишем на договора (не е нужно дори да го четем, защото им имаме доверие). Но ние сме възрастни и осъзнаваме, че интересите на финансовата институция и нашите не винаги съвпадат, и трябва внимателно да проучим какъв продукт си купуваме и какво може да очакваме от него. Също така, ако не получим очакваните резултати, да се запитаме дали сме взели най-доброто решение, а не веднага да обвиняваме отсрещната страна.

Знам, че е по-лесно да прехвърлим вината на някой друг за нашите беди, но така ние даваме контрола върху собствената си съдба на външни обстоятелства и хора. Това не означава да не търсим правата си, ако някоя институция не е изпълнила ангажиментите си или е злоупотребила с нашето доверие и пари, а да поемем пълна отговорност за решенията и действията си (и да понесем последствията), като един истински възрастен човек, а не дете.

Дългосрочна визия

Като деца мислехме ден за ден. До „другата седмица“ беше като година, а лятната ваканция сякаш идваше веднъж на няколко века. Сега сме възрастни и знаем, че сме отговорни и е добре да увеличим времевия си хоризонт от няколко дни (или до следващата заплата) на поне няколко години напред. Да, животът е непредвидим и никой не знае какво може да му се случи утре, но ако не направим нещо днес, нашето утре няма да е по-добро.

На практика, това означава да планираме нашето финансово положение за по-дълъг период от време (поне 10 години) и за заложим основните ни цели. Те могат да са образование за нашите деца, смяна на местоживеенето ни, постигане на финансова свобода, покупка на по-голямо жилище или други. Няма да ги постигнем, ако не ги включим в нашия план и не определим стъпките, които да следваме. Безотговорно е да си кажем, че „банките са за това“ и те ще ни дадат кредит, за да финансираме нашите цели. Между другото, банките са като казината – никога не губят и цената за неразумните решения ще я платим ние. Ако сме дете, ще си кажем, че бъдещото ни Аз ще плаща 30-годишния ипотечен кредит, но като възрастни трябва да помислим дали това е най-добрата (или единствената) опция.

Дългосрочната визия включва и инвестиционен план. Ако само спестяваме, парите ще бъдат „изядени“ от инфлацията. Не е добра идея да ги влагаме и в първата „уникална“ възможност, която някой младеж в костюм ни предложи. Освен, че може да загубим парите си, това инвестиране „на парче“ няма да ни донесе дългосрочни резултати. Добрият инвестиционен план включва цели, разпределение на активите (диверсификация) и стратегия, която да спазваме. След като веднъж сме го направили и той започне да работи, остава само да го следим и да правим леки корекции, ако се налага.

Да разчитаме на собствената си преценка

Ще ви разкажа една история от миналата седмица в детската градина на дъщеря ни Кари. Едно момиченце от нейната група искало всички да ѝ подаряват нещо, за да си играе с тях. Ако не го направят, тя няма да им обръща никакво внимание. Когато дъщеря ни разказа тази история и ни попита какво да направи – дали да си подари една от нейните любими играчки на това момиченце или не, аз и съпругата ми не можехме да повярваме, че това се случва при 5-6-годишни деца.

Оставихме Кари да реши, като ѝ обяснихме двете алтернативи. Накрая, тя избра да си играе с други дечица, защото това момиченце „после ще иска и други мои играчки, и други, и така аз ще остана без нищо“. Мъдро решение, макар че страда няколко дни. Не знам какво се е случило, но това социално „изнудване“ спря след няколко дни и сега всички деца в групата са приятели и си играят заедно.

Замислих се, че това ни се случва и на нас като възрастни. В желанието ни да сме част от дадена група, ние правим неща, които са против нашите разбирания. Често харчим и пари, за да си купуваме неща с идеята да се харесаме на другите. Това сигурно е нормално, тъй като живеем в консуматорско общество и прекарваме доста часове в социалните мрежи, където виждаме кой какво си е купил, къде е ял и коя дестинация е посетил.

За съжаление, историята от детската градина на Кари се повтаря и в света на възрастните. Няколко човека ми писаха пред последния месец, че се чувстват измамени. В желанието си да си създадат нов социален кръг, те са се съгласили да изтеглят кредити за десетки хиляди левове, за да инвестират в съмнителна схема, която им е била „препоръчана“ от новите им „приятели“. Каквото и да се случи, това ще им е добър урок за бъдеще.

В тази статия се опитах да обобщя нещата, които ни различават нас, възрастните, от децата по отношение на нашите пари и как ги управляваме. Сигурен съм, че тези три точки си ги знаете, но няма да повярвате колко много хора не ги спазват. Описаните прости правила са в пъти по-важни от това в какъв инструмент ще инвестираме или каква диверсификация ще направим на нашето портфолио. Само, ако пораснем и започнем да управляваме личните си финанси като възрастни, а не като деца, ще създадем една добра основа за бъдещите ни успехи.