Омбудсманът срещу интереса на мнозинството: студентските заеми

Подозрение за необоснованост

Честно казано, очаквах, че г-жа Манолова ще продължи с удвоена енергия деструктивната си работа, начената от нея като народен представител в предишното и настоящето законодателно събрание*.

Според мен, организирайки обществена подкрепа за недалновидните си идеи, тя дори малко закъсня с предложенията си за промени в закони. Още през пролетта тя съобщи, че „работи с гражданските организации“. Те явно не работят много здраво, а и сигурно – както ще видим по-долу - имат проблеми с икономическата грамотност. Ако г-жа омбудсманът бе използвала т.нар. „глупав сезон“, нейните идеи „да се сложат юзди на ЧСИ, монополите и банките“ биха били в центъра на общественото внимание през целия август.

Естествено е, когато станат известни подробностите, да се направи подробен анализ, тук мога да се спра само на най-явните недоразумения. Ще направя това в няколко кратки статии**, пропускайки само подробностите от предложенията за изменение в Семейния кодекс. За съжаление, упоритостта на омбудсмана да предлага често едно и също, ще налага някои повторения от предишни анализи на законопроекти, внесени от госпожа омбудсмана в битността й на народен представител.

По един или друг начин всичките й законодателни инициативи - без, може би Семейния кодекс, където същината опира до права и отношения на собственост – предполагат преразпределение на финансов ресурс, който принадлежи на други и е във временно разпореждане на хора със свои интереси и въжделения. В такива случаи здравословното отношение към законодателните намерение е подозрението, че не са обосновани. Само при такава изначална нагласа могат да бъдат избегнати, поне частично, непредвидените и принципно нежелателните последици.

Студентските заеми

Това е „нова“ идея. Тя обтяга тънката струна на отчаянието, че „правителството трябва да направи за образованието“, макар да не е ясно защо точно това трябва да е работа на правителството . Студентските заеми, казва народният защитник, трябвало да бъдат с фиксирана лихва от 3,5% или изобщо без лихва.

Първият урок на икономистите е, че трябва да виждаш по-далеч от носа си: ресурсите са ограничения и с тях винаги се случва нещо странно, защото желанията са неограничени. Първият урок на политиците е да забравят първия урок на икономистите. Ето за какво става дума.

Да предположим, че на един студент на година му трябват 1 250 лв за покриване на такси и някакви скромни разходи за живот, ако учи в държавен университет или еквивалентно по ранг висше училище и живее в общежитие, платено от държавния бюджет и/или университета. Тогава на един студент (ако се учи добре, не презаписва и завършва навреме) за четири години обучение ще са му нужни 5 000 лв. Според последния доклад на НСИ за броя на учащите се в държавни университети в България през учебната 2014-2015 г. те са 221 500. Числото не се променя съществено от 2010 г. насам. Това ще рече, че за едно „поколение студенти“ (четири години) съвкупният кредит ще е над 1,107 млрд лв.

Ако към тези студенти добавим и учещите в частни университети за същата учебна година (35 600, като намаляват с около 5 хиляди за същия период) – те по закон не могат да бъдат изключени, необходимата сума ще е вече 1,285 млрд лв. Това е без лихвите (3,5% са около 45 млн лв). Сумата представлявала 1,47% увеличение на банковите активи по административен път. (текстът продължава на следващата страница)

Вероятните непредвидени последици

Вторият урок на икономистите е, че няма безплатен обед. Тази сума следва да бъде произведена и преразпределена от някого. Ако законът задължи банките, те ще трябва влошат условията на другите си клиенти – на родителите и бъдещите работодатели на студентите. Това ще рече, че средните годишни заплати (според статистиката за 2015 г.) на около 119-120 хиляди работещи  ще трябва да бъдат блокирани, за да се осъществи „благата“ идея на омбудсмана.

Възможно е, разбира се, тази сума да бъде финансирана и от държавния бюджет. Ефектът ще е принципно същият – по-малко работни места за онези, за които новият регламент на студентските заеми да се погрижи. Причината е проста: бюджетът или ще трябва да събере около 1,4% от БВП повече данъци, или да съкрати толкова разходи или да вземе заем, който след време да бъде върнат.

Но това не е всичко. Субсидирането на студентските заеми има един много неприятен ефект: почти 100% от поевтиняването на студентските заеми преминава в увеличаване на таксите за обучение на студентите.

В крайна сметка резултатът е, че нови студенти не ще се записват.

Тези ефекти се наблюдават във всички страни, където има субсидирани студентски заеми.

Остава неясно и качеството на обучението: след като някой го плаща в по-голяма от сега (макар и непълна) степен защо студентите ще учат по-добре? Като всеки заем, така и студентският е вземане на ресурс от самия себе си в бъдеще. Ако разполагането със средствата „сега“ е по-евтино от алтернативите, защо получателят на субсидирания заем ще е заинтересуван да се обучи и продаде своите знания и умения според най-доброто, на което е способен. Стимулите за това са по-малко, отколкото при липса на субсидии. Общото ниво на квалификация в крайна сметка ще бъде повлияно отрицателно.

При администриране на студентските кредити и особено при покриване на разходите за тях от бюджета, е много вероятно техният дял да нараства. Предлаганият от омбудсмана лихвен процент 3,5 е около два пъти по-изгоден от сегашните лихви по потребителски кредити. Поради разликата в лихвените проценти, някои бизнес и потребителски търсения на кредит ще се представят като студентски. Изкуствено.

В крайна ще се влошат и портфейлите на банките, и поведението на студентите-кредитополучатели.

Тогава ще се отвори допълнителна работа на частните съдебни изпълнители. Но това е друга тема на нововъведенията на г-жа омбудсмана.

_____________

* Красен Станчев. Малка великденска приказка за народни представители, договори и банки. Преглед на стопанската политика, ИПИ, бр. 726, 9 април 2015 г.

** (Следва)