Живеем в компромисно време. Всеки ден правим малки, големи или още по-големи компромиси. В къщи, в семейството, с приятелите, в работата си. Натисналата ни от всякъде финансова-икономическа криза ни го налага все по-често и ни кара да бъдем все по-податливи. Често пъти обаче цената на последствията от компромисите е такава, че се питаме защо сме ги направили. Особено кого става дума за краткосрочен компромис с дългосрочни последици.
В рекламата компромисите също могат да водят до тежки последици. Ето защо е добре да си дадем сметка кои компромиси не бива да правим никога. Или – понеже „никога” е много тежка и почти неизпълнима дума – поне да ги избягваме по всякакъв възможен начин.
Бюджет
Рекламата, през погледа на главния счетоводител, са едни разходи, които трябва да се направят въпреки неговата вътрешна съпротива, за да се постигнат после приходи. От страната на рекламистите обаче това е само средството за осъществяване на маркетинговата комуникация. Нормално е всеки да дърпа размера на бюджета към себе си. В кризисните времена, когато продажбите не вървят и приходите се свиват, първото нещо на което се посяга, обикновено е бюджетът за реклама. Компромисите с разходите за реклама водят до намаляване на рекламното въздействие върху потребителите, а нерядко и до точно обратен на планирания ефект. Икономическата цел на всяка рекламна агенция в краткосрочен план е да „усвои” бюдежа на клиентите си, но фокусирането само върху това е бизнес късогледство. Ако искате да задържите клиентите си за дълго време, те трябва да се убедят че парите, които отделят за реклама, са наистина печеливша инвестиция за тях и им носят печалба чрез покупките. Много често съм чувал въпроси от сорта на”не можете ли да ни спретнете някое по-евтино ТВ клипче, имаме заделени едни 1000-2000 лева”. Обикновено отговорът ми е „Можем, разбира се, но и клипът ще изглежда като правен за 1000-2000 лв.”. Ако клиентът не може да отдели необдходимия минимален рекламен бюджет, с който да постигне желания пазарен ефект по-добре е да го посъветвате да акумулира средствата и да отложи рекламните си действия за един по-късен период.
Идеи
Творческите идеи са моторът, сърцето и душата на рекламата. Те трябва да бъдат напълно оригинални, не „взети назаем” или направо откраднати от други рекламодатели. Тук компромиси не може да има – всяка такава измама рано или късно се разкрива и последствията за рекламодателя, а в последствие и за „авторите” рекламисти са меко казано неприятни.
Компромиси по отношение на идеите не трябва да се правят и с клиентите. Ако сте убедени в художествената и най-вече в пазарната стойност на рекламните си идеи, трябва да убедите и клиентите в това. Защитавайте ги с всички възможни средства. А най-доброто доказателство дават пазарът и потребителите, които ви подкрепят със своите портфейли. Във времената на криза изискванията към качеството на идеите трябва да бъдат още по-високи, а не занижени. А и историята ни учи че точно в трудните времена – общо за пазара или за даден рекламодател – се раждат много от рекламните шедьоври.
Качество
Както при качеството на идеите, така и компромисите в качеството на тяхното изпълнение свалят нивото на рекламната комуникация. Разглезеният от огромно количество реклами, които се изсипват върху неговите сетива всекидневно, няма да пропусне да забележи пропуските и производствените дефекти в нашите творения. А това веднага води и до съмнения в качеството на рекламираните стоки или услуги. Рекламодателят, който не прави компромиси в производството си, лесно може да бъде убеден да не прави същото и с рекламата. Качеството на телевизионната картината, избраната хартия за печат, локацията и осветлението на билборда… всеки дори най-дребен детайл има своето значение в изграждането на медийния и рекламния образ на нашите клиенти.
Език
Аксиома в рекламата е, че комуникацията с крайните потребители трябва да се осъществява на разбираемия за тях език. В желанието си да се доближат максимално близко до него рекламистите понякога правят крайни компромиси. Напоследък се нагледахме, начетохме и наслушахме на реклами на развален български език, на пошло псевдо диалектно или тарикатско говорене, претендиращо да е по-близо да младите, по-близо до народа и какви ли не други. Ситуацията е точно като с онези млади майки, които говорят на децата си на някакъв разбираем само за тях самите „бебешки” език. За точното разбиране на рекламното послание е нужен просто ясен, чист, разбираем български език без компромиси с правописа и правоговора. Кризата в обществото ни може да е една от причините, но в никакъв случай не е извинение или оправдание за изнасилването на езика.
Добър вкус
Да бъдеш оригинален, провокиращ, отличаващ се от всички останали конкуренти е постоянна задача на всеки рекламист. Когато творческото безсилие е налице често пъти жертва е добрия вкус. Навлизането и налагането на чалга стила на мислене и поведение в обществото поставя на изпитание и създателите на реклами и ги подтиква към компримиси с общоприетите норми на добрия вкус. В тази ситуация е добре да се помисли какви дългосрочни последствия за имиджа на рекламираните стоки или услуги ще доведе едно такова екстремно решение. Задникът на Азис дълго време ще виси над рекламираните от него парфюми, въпреки всички последвали опити за изчистването му чрез спонсорство и промотиране на съвременна българска култура.
Морал
Онези неписани норми на поведение, които крепят обществото, много често са обект на компромиси в рекламите. Методите на регулацията и саморегулацията не винаги могат да се преборят с използването на насилие, злоупотреба с детско присъствие, сексизъм или други форми на дискриминация в рекламите. Доказателство за това са многобройните решения както на професионалните организации, така и заведените съдебни дела. Най-лошото, което може да се случи на един рекламодател, е дълго изграждан обществен образ да бъде сринат набързо от някой скандал в медиите. Има едно неписано правило за проверка на това, дали са прекрачени границите на морала в една реклама – запитайте се дали можете без притеснения от неудобни въпроси да я покажете на едно дете, как би реагирала жена ви и какво би казала собствената ви майка при първото гледане на произведената от вас реклама.
Закон
Компромисите със закона са нещо, което по принцип се счита за недопустимо, но на практика често се случва. Особено в такива „специални” отрасли като цигарите, алкохола, хазарта нещата обикновено са на ръба на разрешеното, че и отвъд него. Непознаването на закона не е основание за неговото нарушаване. Ето защо ако рекламираш цигари освен Законът за здравето трябва да познаваш в подробности и разпоредбите на Закона за тютюна и всички нормативни документи за неговото прилагане. Защото недопустимите компромиси със закона могат да имат тежки, и то не само маркетингови последствия за всички – рекламодател, рекламист и медия.
Желания на клиента
Големият, огромния, всекидневния избор който седи пред всеки създател на реклами е на кого да се хареса. Дали на рекламодателя като се съобрази с неговото мнение и така да улесни живота си и да прибере бързо и без затруднения полагащото му се възнаграждение. Или да се опита да го убеди, че по-добре да се хареса на потребителите на неговите стоки или услуги и така да ги накара да похарчат парите си. Второто е много по-трудно и изисква воля и характер. Но пък дава верните резултати. Икономическите доводи и позоваването на пазарните резултати е най-добрата основа за подобни разговори. В условията на кризата не малко рекламодатели се оплакват, че въпреки проведените рекламни кампании продажбите им падат. В същото време трябва да се държи сметка и за общото развитие на пазара. Ако нашите продажби падат, но в условията на криза това важи и за всичките ни конкуренти, в един момент може да се окаже, че въпреки отрицателния тренд се повишава пазарният ни дял. А това означава простичко, че рекламата ни си върши работата, независимо дали се харесва или не на поръчителите и създателите й.
Истина
Въпреки че много колеги къде на шега, къде не съвсем, честват 1 април като свой професионален празник, рекламата трябва да спазва старото правило на йезуитите, че човек трябва винаги да казва истината, но не винаги истината трябва да се казва. Или ако се казва, част от нея може да бъде и с много дребен шрифт или изговорена на скоропоговорка. И като твърдиш, че рекламираното от теб питие е най-продаваното на пазара, трябва да кажеш и на кой пазар и кой е измерил продажбите.
Компромисите са неизбежни както в рекламата, така и в живота, и на всеки се налага в един момент да взема решение дали да ги направи или не. Точно в тези моменти трябва да се мисли и да се преценяват евентуалните последици. Защото в нашия случай плаща рекламодателят, а губим ние. И защото кризата все някога ще свърши и тогава ще трябва да съжаляваме за компромисите, които правим днес.
Защо в предизборните сондажи питат „за кого ще гласувате, ако изборите бяха днес”, а не например „какво смятате, че трябва да се промени в образованието”? Все едно в маркетинговите проучвания да питаме „ще си купувате ли дъвка с вкус на бира” вместо „какъв нов вкус дъвки бихте искали да видите”. Защо по парковете са се настанили политически промоутъри да раздават листовки и балони, а не се опитват да разберат например от какво имаме най-много нужда в момента. Не че в бизнеса това се случва непрекъснато, но поне си признаваме, че не сме прави да не го правим.
Обратно на скандалите заради слухтенето през последните дни, в страната ни напоследък хората предизборните щабове явно малко са запушили уши. Не са го направили тези, които страдат от хронична глухота. Един от най-ясните симптоми на тази болест са политическите клишета, с които партиите за поредни избори сглобяват посланията си към избирателите. Само така може да се обясни изговарянето на вечните изрази като свобода, сигурност, работа, воля, перспектива, достойнство и още няколко, джуркани в произволни комбинации и несъотносими по оста дясно-ляво.
Хубавото на тези клишета е, че са политически и икономически безспорни. И културно универсални. Лошото е, че в много случаи са абстрактни, което ги прави нерелевантни на ситуацията и на времето. Сигурността може да бъде икономическа, което е свързано с доходите, или лична, което е свързано с нивото на престъпността. Ситуацията се мени, мутренските години за щастие отминаха. А най-лошото на тези послания е, че се изтъркват от употреба.
Настоящата предизборна ситуация е достатъчно нагорещена – но не като картоф, който да бъде подхвърлян, а като желязо, което да бъде обработено. Проблемите са доста по-ясно формулирани и по-недвусмислени, както се казва, има материал да бъдат изковани работещи послания. Това прави глухотата и вечните клишета още по-необясними. Разбира се, от схемата изключваме по-радикалните политически сили в страната ни, а и по света, чиито послания са крайни и почти винаги кристално ясни.
Време е (ето още едно клише) политическите послания да бъдат по-смели, по-таргетирани и по-аргументирани. Последното е особено важно. Емоциите вършат работа навън, на Орлов мост и на жълтите павета, но когато тези искания трябва да бъдат оформени в конкретно съдържание, са необходими факти и аргументи. В противен случай се появява плексигласова преграда между политиците и гражданите – привидно са близо, но всъщност нещо не е наред. Ако политиците са далече от гражданите, от техните разбирания и начин на живот, пречките в комуникацията са неизбежни. Но ако са близо до тях, слушат и разбират техните искания, комуникацията ще бъде значително по-гладка. За да се случи това по най-добрия начин, политическите комуникатори трябва да наострят уши. Гарантирам, че такова слушане, за разлика от това със СРС-тата, със сигурност няма да предизвика скандал.
Макар че ако политическите комуникатори слушаха единствено това, което искат избирателите, посланията им щяха да са популистки – например „ние ще намалим цената на тока”. Ако изхождаха само от партийните цели, щяха да са ювелирни или нарцистични – като онази руска миска, дето била заета всеки ден да усъвършенства красотата си и пропуснала да научи дали Земята се върти около Слънцето или обратното. Тъкмо поради това в този случай, а и по принцип, липсата на чуваемост е по-лоша от непрекъснатото слушане. От нея трябва да се опасяваме повече.
Без да говори в смисъла на политическите послания, чешкият писател и публицист Карел Чапек казва, че пророчеството за утрешния ден е най-рискованото от всички възможни предсказания, затова най-добре вместо да измисляме твърдения и после да ги пълним със съдържание, направо да го създаваме – без колебания и въпроси. От радикална маркетингова гледна точка, ако повечето политически сили твърдят едно и също, а разликите са в това какво съдържание се влага в думите, то, първо, къде ни е възможността за избор и второ, не е ли все тая дали ще ни пророкуват свобода или сигурност, когато смисълът е неясен?
Александър Христов е доктор по комуникации, Председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и акаунт директор в PR агенция Civitas България. Преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ. Има богат опит в комуникациите – във вътрешен отдел, в агенция, като преподавател и журналист, автор е на много статии и на книгата "ПР практика: работа с агенция".
- Евгени, ти надви съперниците си в телевизионния конкурс на БНТ „Кауза.бг” с проект, свързан с предприемачеството в България. Би ли разказал за него?
- Предложенията ми имат отношение към усещането на младите тук, че за тях няма бъдеще. За много от тях няма работа. Тези, които желаят да се занимават със собствен бизнес, нямат възможност за финансиране. Възпирани са от държавата чрез тежка администрация, липса на контрол. Банките им нямат доверие. Никой не мисли за тях и за микробизнеса, мачкан отвсякъде.
В старозагорски регион, където живея, има 15 000 предприятия. 13 000 от тях са микрофирми с под 10 служители. Тези фирми генерират най-много работни места. Над 60 000 души работят в тях. Но на институциите не им пука за микробизнеса. И особено за младежите, които тепърва започват да се занимават с него. Вярвам, че държавата трябва да ги поощрява. Особено когато наемат други младежи.
- Какво предлагаш?
- Когато млад човек наема служители до 29-годишна възраст, през първата година държавата да поеме осигуровките им. Това тя го прави за големите инвеститори клас А и клас Б. Защо да не го прави и за най-малките предприятия?
Имам предвид младите фирми, създадени от хора, които за първи път участват в търговско дружество - еднолични собственици на капитала, отговорни за имуществото си. Тоест, това да бъде преференция само за юридическата форма ЕТ.
Държавата може да предложи на тези предприемачи управление на данъчната им печалба през първата година.
Ако някой от тях има данъчна печалба, може да му се даде възможност да избере как да я разходва. Дали да я реинвестира или да му бъде изплатена. С парите от данъците през първата година той ще може да открие нови работни места. Така ще бъдат намалени 40-те процента младежка безработица у нас. Този жест на държавата ще й се върне многократно.
Мнозина ще кажат – така ще се източва данък печалба. Например, ако баща прехвърля капитала на сина си, който е под 29 години. Но може да бъде въведен лимит. Този данък може да бъде ограничен до 5000 лв. Могат да бъдат определени ограничения на оборота на малкото дружество. На печалбата, до която е стигнало.
Друго, което може да бъде направено, е създаването на фонд за рисков капитал с размер до 4 милиона лева. Това не са много пари за държавата. Този фонд може да гарантира задълженията на младите предприемачи. При провал, гаранцията ще бъде семейно имущество. Предлагам максималният размер на кредита, теглен от фонда, да бъде 49 000 лв.
- От опит ли говориш за младите предприятия?
- Да. Занимавам се с производство и продажба на сладолед в Стара Загора. Имам и две заведения в Шумен и търговски обект в София.
- Как намери финансиране?
- Родителите ми са хора на заплата. Нямаха възможност да ми дават много бизнес съвети. Но продадоха голяма част от земите си по наследство и ми помогнаха с парите. Освен това имам партньор от САЩ – съученик, който също като мен е на 25 години. Израснал съм с него. И той ми помага.
В началото бях на франчайз. След това реинвестирах, за да открия фирмата си. Вместо с печалбата да си купя коли или къща, реших да създам своя марка и да я развивам.
- Има ли нещо, което би искал да кажеш на младите българи чрез това интервю?
- Да! Вярвам, че независимо дали си бизнесмен или продаваш своя труд, ти като човек си първият продукт, който създаваш. Който ти е даден.
Ако младите хора в България се развиваме като умения и интелект, можем да бъдем много по-успешни. Тук може да бъде прекрасно. Вярвам, че преди всичко трябва да инвестираме в себе си. Това ще даде резултат във външния свят.
Невена Любенова
Levi Strauss & Co e основана през 1873 г. с идеята да осигури на миньорите и работниците издръжливи панталони за тежка работа. Днес компанията продава в повече от 110 страни, в 55 000 магазина по света. И има около 5000 регистрирани търговски марки.
След няколко години, прекарани в Ню Йорк заедно с по-големите си братя, Леви решил да си потърси късмета в Сан Франциско. Това били дните на калифорнийската "треска за злато". Идеята на Леви Строс била не да стане златен миньор, а да продава дрехи на миньорите. Но погледнато от друга страна, с времето той и неговата компания се превърнали в един от най-успешните златотърсачи на всички времена.
На 20 май 1873 г. той и неговият партньор получили патент от Щатите да използват медни капси, за да заздравят джобовете към денима. Levi Strauss & Co първи започва да произвежда най-известната марка джинси днес. Настъпили години на все по-успешен бизнес. Компанията пораснала и под ръководството на Леви се наложило три пъти да сменят офиса си с по-голям. Той умрял през 1902 г. и я завещал на племенниците си. Ако е възможно да умреш в най-подходящия момент, Леви Строс го е направил. През 1906 г. малко или много цялото Сан Франциско било разрушено от голямото земетресение и последвалите пожари. Централният офис и фабриките били сринати. Трябвало ли наследниците на Леви да се предадат? Неговият дух бил с тях и въпреки че загубили всички фабрики и складове, техните банкови активи все още били в добро състояние. И взели решение, което мисля, че не само ги е спасило, но ги е направило и много по-силни. Всички работници получавали заплатата си всеки месец, въпреки че вече нямало работа. На всички техни снабдители, които също търпели големи загуби от земетресението, били дадени кредити и големи заеми. Стъпка по стъпка мениджърите, доставчиците и работниците се изправили на крака. Всеки помагал с каквото може. Отнело им години да изградят всичко отначало. Но както знаете - успели.
През 1950 г. започнал джинсовият бум. От общите работници до Джеймс Дийн и Марлон Брандо. Родила се първата култура на младите: кожени якета, рокендрол, кока-кола и бунт. И, разбира се, джинсите. Очевидно, че облеклото на тийнейджърите вече били джинсите. Това, в което успели в Levi's, било, че когато същите тези тийнейджъри остарявали, не спирали да носят любимите си панталони. Хората, които били млади през 50-те, продължили да си ги купуват и през 60-те и 70-те. Доброто нещо за компания като Levi Strauss & Co. е, че с всяко ново десетилетие се появява ново поколение от запалени клиенти. Джинсите са се превърнали в световна мода. Днес вече не можеш да кажеш, че джинсите са мода. В Щатите Levi's са нарицателно за джинси. По същия начин, по който казвате на копиращата машина Xerox, казвате и Levi's за която и да е марка джинси.
Друга глава от успешната история на Levi's е написана от рекламата. Със стотици класически реклами днес, с брилянтни телевизионни клипове, с отношение и самоувереност, каквито не виждаме в много други компании. Днес в Levi's знаят също, че понякога джинсите не са най-подходящото облекло, и са създали марката Docker's. Също лежерна, но малко по-градска. Таргет групата са хората над 30 с офис кариера. Брилянтната идея и концепция на Docker's е да запълни празнотата между джинсите и черните костюми. Марката за професионалистите, които не носят вратовръзка.
Печалбите на Levi Strauss & Co за последната година възлизат на 4,2 млрд. долара. Не е зле за човек, който в началото обикалял улиците пеша и продавал панталони един по един от голям сак на гърба си. Но както добре знаем, качеството никога не излиза от мода. Без значение от земетресенията.
Специално за ”МениджърНюз”
Лидерите затова са лидери, защото умеят да мислят стратегически. Те успяват да не потънат във водовъртежа на всекидневните дела и да гледат в по-далечни периоди. Как се случва всичко това?
Чували сте за значението на лявото и дясното полукълбо на мозъка в мисленето. Стратегията, процесът, фактите, всички те идват от лявата (логическата) страна на мозъка. Областта, върху която повечето мениджъри трябва да се фокусират, е стратегическата. Освен това много важна е мотивацията, за която си мислим, че знаем всичко, но вероятно грешим. Само постигнатите резултати ни дават енергията, силата и увереността да продължаваме напред. Точно те са най-важното и най-трудното в работата на лидера - за да ги постигне, трябва да се концентрира както върху процеса, така и върху стратегията. Колко лидери споделят своите цели, визия или стратегически план с екипа? Много малко! Защо? Защото веднъж обявили ги публично те трябва да носят отговорност за тях. И все пак отговорността е един от най-силните човешки мотиватори – тя ни движи напред, предпазва ни от голямата опасност - разминаването между това, което мислим и това, което в действителност правим.
С прости думи поставяйте дневни, седмични, месечни и годишни цели. Споделяйте ги, оценявайте ги. Коригирайте ги. Постигайте ги. Създайте още няколко!
Няма как да мислим стратегически, ако сме в постоянен стрес. Той ни връхлита, защото се чувстваме “извън контрол”, а това означава само едно, че не сме планирали правилно. Познавам много малко лидери, които прекарват 5 или10 минути в началото на всеки ден, на всяка седмица, на всеки месец, планирайки действията си.
Една проста методология за успех, която следвам е: „Действай”, „Делегирай” или „Разчисти”. Някои умни хора включват в този списък и „Забави”, но това означава да протакаш. В един успешен бизнес няма място за протакане. Обещай си да се занимаваш с всяка задача веднъж (и само веднъж) и ще постигнеш забележително намаляване на обема на работата.
Младите лидери често не осъзнават, че имат налични ресурси, но по някаква причина не се възползват от тях, т.е. не делегират. Много от колегите им имат талант и биха свършили определени задачи по-добре от тях, но те се страхуват да им възложат по-голяма задача. Добрият лидер знае как да покаже на другите, че ги цени и им се доверява.
Днес ние живеем на много по-голяма скорост от когато и да било преди. Светът на бизнеса вече не чака никого.Най-добрите моменти за преразглеждане на един план са в началото, в средата и в края на изпълнението. Повечето лидери не успяват да правят оценка “в хода на работата”, а всъщност това е най-важния момент за резултатите. Поставянето на цели е лесно (всички можем да го правим), но ако чакаме до края на процеса, ако не сме упражнили никакъв контрол върху изхода ще се наложи да се примирим с това, което се е получило.
Простите корекции на плана, направени междувременно, влияят значително върху резултата. Добър пример за това е нещо, което аз наричам “едноминутната среща”! Като лидер трябва да разговаряте с всеки от екипа всеки ден: проверявайте дали хората ви са щастливи. Ако са, срещата ще ви отнеме съвсем кратко време, по-малко от минута. Но ако имат проблем, трябва да се справите с него там и веднага, а не дни по-късно, защото сте толкова заети. Просто, но много ефективно.
Отделяйте кратко време в началото на всеки ден, седмица и месец в обмисляне на стратегията. Но после трябва да въвлечете и другите в идеите си. Затова след като поставите целите си, организирайте кратка среща на екипа, за да могат и колегите ви да ги споделят и да работят за вашата идея.
Повтарянето на добри практики отново и отново води до успех, защото запечатва най-доброто което можете. Така ще бъдете и по-мотивирани.
Повечето лидери възприемат подхода “отгоре надолу” (прави се това, което лидерът смята за най-добро) Докато големите – и стратегически мислещите – личности работят “отдолу нагоре”. Колко лидери виждате да обикалят из офиса и да разговарят с колегите? Колко шефове питат от какво имат нужда служителите или как може да бъде подобрен бизнесът? Някои от тези хора може и да не са добре квалифицирани или дори особено интелигентни, но е невероятно колко много от тях са креативни и наистина разбират бизнеса. Като лидери ние трябва да помним, че по-голямата част от стратегическото ни мислене трябва да се основава на това което искат нашите клиенти или колеги, а не на това, което ние смятаме за най-добро.
САНДРО ФОРТЕ е личен коуч в областта на развитието и стратегията, успешен предприемач и световно известен бизнес лектор. Авторът е на международния бестселър „Посмей да бъдеш различен”, която е издадена на осем езика, включително на български. Може да бъде следван в Twitter на @sandroforte и във Facebook на sandroforte. Интернет сайтът му е на адрес www.sandroforte.com
PEZ се появява на бял свят във Виена преди повече от 80 години. През 1927 г. австриецът Едуард Хааз изобретява този нов бонбон от пресована мента. Pez идва от немската дума за мента (pfefferminz), от която той взема първата, средната и последната буква и създава името. Това е също така един от първите ментови освежители за възрастни, който Хааз решава да продава като алтернатива на пушенето. Първоначално ментолките са опаковани в ламаринени кутийки. Едва през 1948 г. се ражда дизайнът на Pez такъв, какъвто го познаваме и до днес, но все още без прословутите си глави или каквито и да е фигурки. След няколко успешни години г-н Хааз решава да увеличи продажбите и като всеки бизнесмен от онова време обръща поглед към Съединените щати. Годината е 1952, когато компанията отваря новия си офис там. Курт Алина и Фред Блум стават изпълнителни директори. Именно това дуо има изключително значение за развитието на Pez. Започват да експериментират с различни вкусове, но по-важното - предлагат да поставят "глави" на кутийките. Искат по този начин да привлекат вниманието на децата, вместо да развиват продукта като алтернатива на тютюнопушенето за възрастни. Едуард Хааз е категорично против идеята. Но дори той трябва да признае, че греши - нещо, което се случва, след като вижда новите финансови резултати от продажбите.
Първата фигурка, която Алина и Блум поставят, е на Дядо Коледа, а след него - на космонавт. През 1957 г. за Вси светии слагат вещица, скоро след това - нов Дядо Коледа и великденски заек. Концепцията се развива и работи. Скоро започват и с лицензирани продукти, като първият е Попай Моряка, Каспър и след това клоунът Бозо. В началото на 60-те марката Pez е толкова голяма и успешна, че започват преговори с Уолт Дисни. Доналд Дък, Мики Маус и всички техни приятели скоро стават част от всичко това. Успехът вече е факт.
В началото на 70-те компанията построява и своя първи завод в Америка. В близките няколко години удвоява производството. Новият завод на Pez в градчето Ориндж, Кънектикът, бълва бонбони 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. И точно тогава нещо се случва с Pez. От суперуспешни бонбони за деца те се превръщат в нещо повече. И деца, и възрастни започват да колекционират пластмасовите кутийки. И така с времето Pez става част от американската поп култура. Изведнъж Pez се оказва редом със звезди като Coca-Cola, Big Mac и Campbell's. Колекционерите на Pez я превръщат в икона.
Компанията така и не рекламира истински своите продукти. В края на 40-те и началото на 50-те години пуска няколко реклами в Австрия, но не нещо голямо. И все пак продава повече от 3 млрд. бонбони Pez, и то само в Щатите. Както Алина и Блум казват: "Защо трябва да рекламираме, след като получаваме безплатна реклама от филмите, телевизията и феновете?". Трябва също така да отбележим и забележителния факт, че Pez има 98% разпознаваемост сред децата в САЩ, при това без нито една реклама!
Pez е пионер в това, което днес наричаме "интерактивен бонбон". Марката има много отдадени и запалени потребители. Защото, когато си купуваш Pez, ти си купуваш много повече от кутийка с бонбони. Хубави са на вкус, ако си дете, си играеш с тях, а на по-късен етап, като пораснеш, започваш да ги колекционираш. През годините са произведени над 1000 различни кутийки. А ако започнем да броим и разнообразието от цветове, промоционални опаковки и т.н., никой не знае наистина каква е точната бройка. Мой приятел, който е заклет Pezhead, притежава около 950 в колекцията си. Библията "Pez наръчник за истински колекционери" от Джон Дж. Ласпина е публикувана в 19 издания и има още няколко допечатки. Наскоро колекционер от Калифорния плати 7000 долара за ранна кутийка на Pez с мека глава на Мики Маус. Колекционерите обикновено се срещат и купуват през E-bay. Но съществуват и Pez фестивали по цял свят и много фен зони, като Pez Central и Pez Paradise. Миналата година Скандинавският музей направи Pez изложба под наслов "Колекционерите и културната история". И тук вече не говорим просто за някакви дечица, които обичат бонбони. Тук става въпрос за нова икона на поп културата.
Когато Курт Алина и Фред Блум бяха уволнени и принудени да се оттеглят поради причина, все още неизвестна, много от работещите в Pez също напуснаха в знак на протест. Именно те двамата издигнаха едно малко австрийско ментово бонбонче до невъобразими висоти. Те създадоха американска суперзвезда. Сега новият изпълнителен директор Скот Макуийни пое нещата. Начело с него компанията Pez присъства в над 60 страни и продължава да се разраства. Не знам много за г-н Макуийни, но със сигурност трябва да има добро чувство за хумор.
На визитната му картичка е написано: Scott McWhinnie, Pezident.
