- За новия си роман “Музей на невинността” казвате, че “това не е просто история за любов, а за цял един свят, за Истанбул”. В края на романа героят, в който отразявате себе си, Кемал, като строи музей, за да изложи на показ предметите от времето, прекарано с жената, която обича - Фисун, казва: “Да, именно гордостта е в дъното на всичко. С моя музей аз ще науча не само хората в Турция, но и навсякъде по света да запазят гордостта в живота си”. Какво ви накара да изберете тази тема и да прекарате десет години в писане на роман по нея?

- Склонността към колекциониране, привързаността към определени вещи е съществена черта от човешкия характер. Западната цивилизация поставя колекционерството на пиедестал чрез откриването на музеите. Същността на музеите е да представляват властта. Може да бъде властта на краля или, впоследствие, властта на народа. На Изток колекционерът е особняк. Той няма право да се гордее с това, което прави, тъй като събирането на колекцията му не е нещо, което категоризира по-общия човешки опит.