КРИЗАТА РОДИ един виц: "На въпроса "Как да стартираме малък бизнес?" правилният отговор е "Като купим голям и изчакаме малко". Предлагам да оставим настрана шегите и кризата и да поразсъждаваме защо повечето малки фирми у нас никога не порастват. Подчертавам "у нас", защото "по света" стават чудеса. Нека си припомним

невероятната история на Сам Уолтън, най-преуспелия дребен търговец, създал веригата за бързооборотни стоки Wal-Mart, на Джефри Безос и Amazon, на Лари Пейдж и Сергей Брин и Google и на Ричард Брансън и Virgin Records. Бъдещето принадлежи на малкия бизнес. Редица изследвания сочат, че в следващите години дребните предприемачи ще заемат все повече пазарни ниши и ще играят все по-голяма роля в световната търговия поради гъвкавостта си, свиването в глобален мащаб на инвестициите в инфраструктура и разширяването и укрепването на социалните мрежи. Дали българските им колеги ще успеят да се възползват от световните тенденции? Ще ми се да бъда оптимист, но ми е трудно, като се има предвид, че дори и без криза голяма част от тях фалират още в началото. Защо

едва проходили, те умират? Нищо, че имат потенциал за растеж. Във всеки случай причината е не "враждебната" външна среда, а вътрешни проблеми - свръхамбициите и свръхстремежът за печалба (когато не са подчинени на стабилния и продължителен растеж на фирмата), отсъствието на предприемаческа култура, шуробаджанащината, слабият маркетинг и мениджмънт, липсата на компетентност и на реална представа за процесите във фирмата, недостатъчните инвестиции в обучения, тренинги, семинари и коучинг.

Личността, уменията и опитът на предприемача най-пряко влияят върху резултатите на фирмата. Според изследване на Центъра за икономическо развитие и на агенция "Икономика" средностатистическият предприемач у нас развива бизнеса си в областен център или град. Има професионален опит в държавно предприятие или администрация. Стартирал е фирмата си преди 10 години със собствени средства, като целта му е да постигне независимост. Търси удовлетворение и материална сигурност. Компютърната му грамотност и подготовката му по чужди езици са съответно слаба и средна, но се подобряват. Той не знае откъде да търси информация за бизнеса си. Особено е затруднен в достъпа до информация за структурните фондове на ЕС. Обикновено той е човекът оркестър - поради вродената си недоверчивост или по финансови съображения е едновременно мениджър, счетоводител и изпълнител. Да, средният български предприемач е

индивидуалист, но по нашенски. Защо толкова рядко успява? Считам, че голяма част от проблемите му са породени от "менталния софтуер" на предприемачите у нас. Мнозинството от тях избягват риска и търсенето на възможности, а предприемачеството предполага именно търсене на риск и възможности. Марко Поло е най-ранният пример за предприемач. Той тръгва по старите търговски пътища към Далечния изток, като финансира пътуванията и сделките си със заеми от венециански лихвари.

Проблемите с успеха и растежа на малките фирми са плод на някои културни измерения, възпроизвеждани чрез традиционните ни ценности. Избягването на риска, женствена култура (семейството е по-важно от работата ни) и индивидуализмът с външен център на контрол водят до липсата на предприемаческа култура. Тук сме

"откриватели на невъзможности" - всеки ти обяснява защо и как работата няма да стане. Гарнитурата към този български патент е негативизмът. Резултатът - фирми "ситни-дребни... като камилчета".
В малки и средни предприятия у нас работят 73% от заетите. Въпреки че този процент е над средния за ЕС, българският малък и среден бизнес има по-ниска добавена стойност от този в другите еврочленки. Това проличава най-вече при микропредприятията, които са почти 90% от броя на фирмите в страната, а осигуряват едва 15% от добавената стойност в икономиката. Какво излиза - много работещи, малък принос за националното стопанство. Като добавим, че повечето от тези фирми функционират на ръба на оцеляването, смисълът се губи и за работещите в тях. Горното ме подсеща за Наполеон. Като главнокомандващ той казвал: "В моята армия има място за всякакви офицери - умни и работливи, умни и мързеливи, глупави и мързеливи. Но в моята армия няма място за глупави, но работливи офицери". Защо, погледнати отстрани, нашите предприемачи създават впечатление, че са точно тази категория? Защото

често се разсейват с неприоритетни въпроси, които трябва да решат, но които не допринасят за стабилния растеж на предприятието им. Разфокусирането и попадането в "глуха линия" е резултат от липсата на стратегическа визия. Съставянето на план за стабилен растеж обикновено се подценява, но само с определянето на краткосрочните и дългосрочните цели и на начина за постигането им бизнесът има бъдеще. Хенри Форд е казал: "Ако мислите, че можете, или мислите, че не можете - и в двата случая сте прав". Като че ли на нас, българите, ни харесва да мислим, че не можем. Не разбираме, че именно оттук идват бедите ни. Днес повече отвсякога е наложително да научим

уроците по "успехология на предприемачеството". Да, ама не: "Пари ми дай, акъл не ща". От 27 държави в ЕС България е на 25. място по дял от разходите, които предприятията отделят за обучение. Особено малка възможност за обучение се дава на сътрудниците в средните и по-малките предприятия (6% от работещите във фирми с персонал 10-49 души и едва 12% от тези с 50-249 служители). Данни на НСИ сочат, че българските мениджъри като цяло не планират да обучават своите служители. Осем от десет от българските фирми нямат годишен бюджет, който осигурява продължаващото професионално обучение. В резултат само една трета от предприятията са организирали такива курсове, в които са участвали едва 15% от заетите. "Който получава знание, получава тъга", пише в Еклесиаста. И явно бизнесът предпочита да не е тъжен. Защо? Защото няма бизнес план, планирани цели, дейности, ресурси, партньорства... "Ооо, това са луксове за средните и големите фирми. Ние, малките, нямаме нужда от тях", ще чуете. Малкият предприемач не иска да си усложнява живота. Не иска да знае и да може повече.

Стига му да оцелява. Да храни себе си и семейството. Защо му е да реинвестира печалбата си или част от нея в нови технологии? Защо му е да расте? Защо му е да се учи? Защо да се напъва да мисли? Някой друг ще го направи вместо него - правителството, ЕС... И всъщност ще е прав: имаме си национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия; за да регистрираме фирма, вече ни трябва минимален капитал от 2 лева. "Мислете първо за малките" е лайтмотивът на Законодателния акт за малките и средните предприятия в Европа (Small Business Act), а голяма част от еврофондовете го подпират финансово. Друг е въпросът, че само 10% от бизнеса обучава своите служители за работа със структурните фондове по данни на агенция МБМД. Това, че някой мисли за теб, не отменя необходимостта ти да помислиш за себе си.

Мислене, идеи, иновации... 2009 беше Европейската година на творчеството и иновациите. Европейският ден на предприемача в края на ноември затвърди убеждението ми, че ако има политическа воля, идеите наистина могат да се превърнат в реалност, а иновациите - в спасителен изход. Ключовата дума на този ден бе "трансформационни иновации" - не просто изобретения, а новости, затварящи цикъла до практическата полза. Първата иновация започва от нас самите. "Бъди самият промяната, която желаеш. Бъди промяната, която искаш да видиш в света", казва Махатма Ганди.    


Редакцията е готова да публикува и други мнения.