Архитектурата след кризата

modernity.jpg [1]

БАЩАТА НА КЪРТ Вонегът бил архитект, но имал лошия късмет да е в разцвета на силите си по времето на кризата преди Втората световна война. На предположението на сина си, че е много забавно да се занимаваш с архитектура, старецът отговорил, че в нея няма нищо забавно и тя е по-близо до счетоводството, отколкото до изкуството. Истината е, че Голямата депресия от 30-те години на миналия век и войната довеждат дотам, че строителството спира, а поръчките са толкова дребни и елементарни, че би могъл да ги изпълни ученик от горните класове на художествена гимназия. Спомняйки си онези години, Вонегът си представя баща си

като Спящата красавица, която търпеливо очаква своя принц. Той си дава сметка, че всички истински архитекти мечтаят за онзи Клиент, който е "достатъчно богат, щедър и изтънчен, за да им възложи проекта на живота им и те най-сетне да се превърнат в онези възвишени творци, каквито са по рождение". Твърде романтично. Погледнато от един по прагматичен ъгъл, мога да кажа, че съм чувал за роден музикант, но не познавам някого, който се е пръкнал готов архитект. Понеже за музиката понякога е достатъчен само талант, а в архитектурата в ерата на Клиента са нужни социални, маркетингови и счетоводни умения, които се натрупват бавно и с годините. Обикновените архитекти съвсем не са някакви

едностранчиви маниаци, излезли от роман на Айн Ранд. Най-често това са хора, които хранят семейства и подвизите пред белия лист са по-редки от ежедневните битки с бюрокрацията.