Виолина Маринова: Банковата система в България продължава да произвежда добри новини

management_63_profilejpg.jpg [1]

ВИОЛИНА МАРИНОВА е родена в София. Завършила e финанси и кредит във ВФСИ "Димитър Ценов" в Свищов. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК в УНСС и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации, финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг в София. Владее френски и руски език, говори арменски и английски. Повече от 30 години работи в Банка ДСК. Започва през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК-2. По-късно става главен директор на клон ДСК-2 (1985-1996), зам.-председател на управителния съвет на Банка ДСК и изпълнителен директор (1996-2001). От септември 2001 до 2004 г. е член на управителния съвет и изпълнителен директор на Банка ДСК, а от май 2004 г. е началник на управление "Вътрешен контрол и одит" на банката. С решение на надзорния съвет на Банка ДСК от 29 ноември 2004 г. е избрана за главен изпълнителен директор.
Председател е на Асоциацията на банките в България и член на надзорния съвет на пенсионноосигурителна компания "ДСК Родина". Член е и на съвета на директорите на "Банксервиз", София (от 1996 г.).
През 2001 г. Виолина Маринова получи престижния приз на фондация "Атанас Буров" за най-добър банкер на годината, а през 2005 г. бе удостоена от Банка ОТП с наградата "Андраш Фай" за особени заслуги в работата си в Банка ДСК, най-успешното дружество на Банка ОТП. Наградата е признание за изключителния принос на Виолина Маринова и личното й участие във финансовите успехи на Банка ДСК, за организационната и ръководната консолидация на банката. През  2007 г. в. "Банкеръ" я обяви за банкер на годината. А престижното британско списание Finance Central Europe я избира за банкер на годината в България четири поредни години - 2006, 2007, 2008 и 2009.

- Госпожо Маринова, през последната година сме свидетели на превръщането на банките от институции, които сбъдват мечти, в инквизитори на надценилите себе си мечтатели. Изтрезняването е мъчителен и за двете страни процес. Кой е най-безболезненият начин да се излезе от това положение?

- Оценявам вашия въпрос като хипербола на ситуацията в България. Кредитирането не е сбъдване на мечти, а по-скоро сбор от реалното поведение на участниците в пазара. Отпускането от страна на банките и получаването от страна на клиента на кредит не е случаен и стихиен акт, а обмислено действие, което се базира на преценка. Бумът на кредитирането през 2006-2008 г. създаде донякъде

еуфорични очаквания у потребителите и беше резултат от конкурентната банкова среда. Емоциите не са най-добрият съветник във вземането на решения. Всеки има мечти, те са нещо прекрасно, но има конкретни действия, които водят до тяхното сбъдване. Неслучайно през последните години много водещи икономисти интегрират в икономическата наука своите прозрения на базата на психологически изследвания, особено тези, засягащи човешката преценка и вземането на решение. Много от нашите клиенти сега ни благодарят, че сме ги "приземили", като преди време не сме им отпуснали кредити. Спонтанността не е редно да е водеща при вземане на икономически решения. Те трябва да са добре обмислени и мотивирани с оглед на перспективата - как ще се развива кариерата на човека или дейността на фирмата му, как ще се планират бюджетите в семейството. Банките, особено в момента, са

партньори на своите клиенти и това, което им предлагат, са не инквизиторски мерки, а множество подходи и методи за разсрочване, предоговаряне на условията по кредитите, така че разходите по обслужването да са поносими.
Какъв е изходът - разумът и трезвата преценка са факторите, които са основа на едно рационално и обмислено поведение както от страна на банките, така и на техните клиенти.

- През есента на 2007 г. вие, както и повечето от банкерите у нас, смятахте, че България ще бъде слабо засегната от икономическата криза в САЩ. Защо се случи по-лошият сценарий?

...