Етиката на интимността с роботи

Наскоро в Малайзия трябваше да се проведе конференция със заглавие „Любов и секс с роботи“. Тя обаче бе отменена, тъй като местните органи на реда я обявиха за „нелегална“ и „абсурдна“. „Няма нищо научно в секса с роботи“, заяви шефът на полицията. Други обаче са на мнение, че съществуват много интересни и важни аспекти от интимните взаимоотношения с роботи, които си заслужават да бъдат изследвани и дискутирани.

В Ава и Киоко – сексуално способните роботи от филма Ex Machina – има много наука. Сред концепциите във филма са тестът на Тюринг и експериментът на Франк Джаксън. Неизбежно обаче – както става в научната фантастика – роботите се обръщат срещу хората.

Дори да пренебрегнем всички представи за изкуствения интелект и роботофобията във филми като „Забвение“, „Робокоп“ и „Превъзходство“, остава въпросът: Съпроводена ли е интимността с робот от морален казус?

Според някои, да. Съществува например кампания, която призовава към забрана на секса с роботи, тъй като той може да засили неравенството между половете. Подобен аргумент има и срещу порнографията и проституцията.

И все пак, ако защитаваш тезата, че нещо трябва да бъде забранено, понеже засилва неравенството между мъжете и жените, трябва да се бориш и против изучаването на „Илиада“ или различни пиеси от Шекспир, или романи от Джейн Остин. Ако това е възражението, със сигурност бихме могли да разработим секс роботи, които не затвърждават половите стереотипи от гледна точка нито на поведението, нито на формата.

По-очеваден проблем е следният: какво би се случило, ако всички започнат да си лягат с роботи? Каква би била траекторията? Къде ще се озове човечеството, ако тези устройства се размножат?

Може би на същото място, на което се намираме сега. Създаването на секс играчки не е попречило на хората да се венчаят и да имат потомство. Хлъзгавите аргументи са интуитивно изкушаващи, но се нуждаят от тежест и необоримост.

Тезите в полза на секс роботите – като например тази на Дейвид Леви – пък гласят, че роботите са по-малкото зло от човешките жрици на любовта. Те ще редуцират стимула за трафик на хора и ще поемат „деградацията“ от противоречивата дейност. Освен това роботите вероятно биха били по-безопасни и, следователно, за предпочитане.

Може би най-сложният морален проблем е дали сексът с робот трябва да бъде считан за изневяра. Но кулминацията със секс играчка брои ли се за прелюбодеяние? Днешният сексбот не е нищо повече от програмирана играчка, но кой знае как би изглеждал до 2050 година?

Изкуствено привързване

Може би по-належащ морален казус е онова, което Матиас Шойц, директор на Human Robot Interation Lab към Tufts University, нарича „еднопосочна емоционална връзка“. Такава съществува, когато човек се влюби в робот, но последният не може искрено да отвърне на чувствата.

Добре известно е, че хората се привързват емоционално към роботите. Някои например кръщават прахосмукачките си и дори ги представят на родителите си поименно.

Роботите лесно могат да бъдат програмирани да изразяват любовни чувства. Могат да се взират в нас с робо-разширените си зеници, да ни държат за ръка и да ни се усмихват. Могат да свирят като Жиголото Джо от „Изкуствен интелект“ на Спилбърг. Способни са на всичко това, без да чувстват абсолютно нищо.

Могат да притежават способността да усещат емоционалните ни състояния и да предприемат действия, които да интерпретираме като емоции, без такива изобщо да съществуват.

Роботите могат да се държат сякаш ни обичат, но да ни обичат също толкова, колкото може да ни обича един камък. Морално ли е това? Трябва ли подобни устройства да бъдат забранени?

Според мен, не, стига да сме наясно с кого си лягаме. Така или иначе мнозина вече се пъхат под завивките с подвижни и все пак безжизнени предмети. Но е ли кулминацията, достигната с помощта на машина, също толкова удовлетворяваща, колкото тази, предизвикана от друго човешко същество? И кой има право да съди? Мненията са различни.

Не виждам убедителен аргумент за забраната на секс играчки, независимо дали се управляват ръчно или дистанционно, или пък са въплътени и автономни. И все пак хората трябва да са добре информирани относно еднопосочното емоционално обвързване. Днес роботите могат да участват в полови сношения, но ще минат десетилетия, а може би и векове, преди да отвърнат на чувствата ни.

Шон Уелш, докторант по робоетика в University of Canterbury, за академичната платформа The Conversation