Всичко ще се оправи...

Всичко ще се оправи...

Всичко ще се оправи...

 Да, сигурно не сме перфектната държава. Сигурно и обществото ни не е особено развито. Пиене има достатъчно, но нямаме тежък и застрашаващ националната сигурност проблем с алкохола. Защото в една друга държава, където всички си мислят, че действа социализмът такъв, какъвто трябва да бъде имат проблем – и то не само с алкохола... Обществото там го държат на строг нашийник и пиенето се продава скъпо, в държавни магазини, отворени до към 5 следобяд. Шиповете на нашийника бодат ужасно и понякога хората започват да се мислят за свръх-човеци, които могат да отнемат живота на другите с цел извратена прослава.

Това не е дребно нещо! Дори се затрудняваме как да наречем това, което се случи. И точно затова всеки от нас е добре в нищетата на ежедневието да се почувства щастлив, че не е стигнал дотам да убива от презадоволство и фалшиви илюзии за надскачане на една крехка ДНК-верига и белтъчна структура, която завира при 42 градуса по целзий... Добре е да си спомниш за малките неща, за малките бели от детството и да си ги върнеш – поне по една на ден – защото така можеш да се чувстваш на мястото си, определено от Исус, който е казал, че децата са най-близо до него. Добре е да се разпсуваш, да падаш, да повръщаш, да ревеш „Само Левски/ЦСКА...” гол до кръста, защото в общия случай след това лягаш, спиш и малките залепнали реленца в мозъка ти се отлепват едно от друго... Идеално е да се събудиш с тежък махмурлук и до ранния следобяд да мушнеш една мазна и люта шкембе-чорба с две студени бири и отново да се почувстваш човек.

Прекрасно е един ден просто да станеш и да „хванеш гората”, да седнеш на тревата и това да не е регламентирано с 5 правилника, 7 закона и в същото време да е в нарушение на 4 харти за правата на бръмбарите, които са под тебе. След това да попаднеш в някое забутано село, където все още има лимонада с неизвестен произход и ракия с откровено неплатен акциз. Да седнеш в кръчмата и да изслушаш смешното философстване и дебатите на селските пияници, които за една ракия ще ти бъдат вечни приятели и това ще продължи в следващия половин час, когато или ще установиш, че имате различия в политическите възгледи, или ще ти е омръзнало и ще си се качил на допотопната чавдарка с шофьор-епикуреец, който знае всичко за всички, но великодушно не се намесва в Устройството на Този Свят.

Излез на улицата и просто изгуби един час в правене на нищо – лятото ще ти го прости. В следващия може да се сетиш за смисъла, който си търсил през последните няколко месеца. Пусни някоя стотинка на просяка, на човека-статуя и седни до тях, защото не ги познаваш и следователно няма как да те изнервят и гарантирано не ти мислят лошото. Прекарай пръсти по прашния жив плет в парка, а след това си натопи краката в някой шадраван, защото както казва Пипи Дългото Чорапче винаги е добре за краката да шляпат в по-големи обувки. Седни на бордюра и разкажи нещо безсмислено на уличното куче, което ще те гледа разбиращо, ще клати глава и ще размахва опашка, защото ти си интелектуално занимание в сравнение с котките наоколо...

Вземи всичко от лятото на годината, която всички искаме просто да задраскаме от календара. След година-две преследването на „смисъла” ще те е погълнало отново и няма да имаш всички тези и други налудничави възможности да се върнеш за един кратък момент към прекрасното far niente (нищоправене). Извинявай, че те занимах с моите глупости, но утре възнамерявам да започна с правенето на нещата, които изброих и още около 356, които отдавна считам за пълни дивотии... а през септември... тогава спокойно ще мога да приемам боата, глътнала слон за шапка...

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ