Д-р Костадин Ангелов: Пациенти не връщаме

Управлението на нашето лечебно заведение е като при големите компании, казва изпълнителният директор на Александровска болница

- Доктор Ангелов, как най-старата болница в България ще отпразнува своята 135-годишнина?

- Александровска болница е най-първата у нас и e уникална в много отношения. Преди 135 години управниците създават Александровска водени от желанието да гарантират модерно за времето комплексно здравеопазване. Първите лекари са просветители, които всеотдайно и вдъхновено поставят основите на едно лечебно заведение - олицетворение на духа на медицината. За тях на първо място е пациентът и няма значение цената, която трябва да се плати, за да се гарантират неговите здраве и живот. За да дам пример за това, ще ви разкажа историята на шестима лекари на Александровска болница, които през Втората световна война по време на бомбардировките над София въпреки сигналите за евакуация остават със своите пациенти, които лежат в отделенията, и губят, за съжаление, живота си заедно с тях.

Този дух е жив и до днес у нашите лекари и специалисти, а това в период на сериозен дефицит на ценности, на съпричастност, на грижа за другия е уникално явление. Пациентите ни имат доверие и ни търсят. Не можем да им предложим върхови условия за престой, но можем да им гарантираме изключителни професионалисти, внимание и грижа, когато им трябва подкрепа и най-вече адекватно лечение. Щом минете под нашата арка на входа, която е запазен знак на болницата, лесно ще усетите духа, за който говоря. Прекрасният парк, красивите постройки, позагубили днес своя блясък, дългите алеи, които осигуряват място за спокойствие, всичко това е доста необичайно за съвременна лечебна среда. Но са още един щрих към нашата уникалност.  По случай годишнината сме предвидили различни събития. Кулминацията е на 3 ноември в НДК, когато ще се проведе тържествен концерт с участието на известни изпълнители от различни жанрове.

- Здравето става все повече бизнес, а болниците са принудени да се управляват като търговски дружества. С каква стратегия за управление отговаряте на това предизвикателство?

- Управлението на нашето лечебно заведение е като при големите компании. Разбира се, има специфики, но и всеки бизнес има своите особености и само който се съобразява с тях, е успешен мениджър.

Работя в болницата от санитар, минал съм през всички възможни позиции, докато стана лекар, а след това и директор. Добре познавам предизвикателствата, надявам се - и възможностите, по-лесно намирам решение на част от проблемите, защото съм наясно с причините за тях. С моя екип разработихме инвестиционна програма за осигуряването на нужния финансов ресурс за подобряване на инфраструктурата. Участваме в много проекти, които да разширят т.нар. апаратурен портфейл. Но това са все допълващи мерки, а основният проблем – дефектният модел, по който се финансира здравеопазването, остава и той не може да бъде решен от никой управител на болница. Особено когато става дума за държавна болница, която трябва да гарантира правото, заложено в Конституцията – за качествена здравна грижа на всеки български гражданин. С други думи, ние пациенти не връщаме. Но за Касата това правило не важи и тя вече години наред не само не финансира основните ни дейности, но и налага все нови и нови рестрикции. Така че болниците са „нормални търговски дружества“, работещи в ненормални и нетърговски условия. Добрият мениджър е този, който гарантира нормална работа, устойчивост на болницата и едва на много по-късен етап – и развитието й.

- Как условията на работа се отразяват върху духа и ефективността на лекарите? В бизнеса по-добрите условия на труд водят до по-висока мотивация. Това правило важи ли и при вас?

- Работещите при нас медици са носители на особен дух на всеотдайност. Екипът ни включва 1800 души, които биха искали да имат добра среда за работа, модерна апаратура, високи заплати. Точно по тази причина важен акцент в програмата, с която се явих на конкурс за директор, беше именно грижата за работещите, защото те са условието и гаранцията за успеха на болницата. Затова и се стремим да предлагаме социални решения, които да компенсират поне в някаква степен другите дефицити, като заплата, добра среда и т.н. Например колегите, които идват на работа всеки ден извън София, получават половината от парите за транспорт. Другото, което направихме, е да осигурим на персонала, освен полагащата им се храна, и ободряващи напитки по време на нощните дежурства. Това са все решения, които не тежат много на бюджета на болницата, но пък показва грижа към служителите. Обмисляме и други решения, но искам да споделя за една голяма моя мечта - да отворим детска градина в двора на болницата. Ако идеята се реализира, всички наши служители с малки деца ще могат да ги оставят в детската градина, която ще е само на няколко минути от работното им място. Така ще гарантираме спокойствие и сигурност на родителите във времето, в което те са на работа. В момента търсим възможности да реализираме тази идея.

- Най-ценният капитал за всеки бизнес са хората. Това важи ли и за болницата? В тази връзка по какъв начин привличате и мотивирате младите кадри да останат?

- Да, така е, работещите в Александровска са нейното сърце и най-ценен капитал. А младите лекари са надеждата за успешното й бъдеще, затова и полагаме големи усилия да ги направим от самото начало част от нашето семейство, да усетят духа на болницата и да повярват, че имаме нужда от тях. Затова създадохме Съвет на младите лекари, като целта е те да играят ролята на консултативен орган, който да генерира добри практики и авангардни решения. Младите са много по-отворени към предизвикателствата и поглеждат на старите проблеми от нова, неочаквана и добра гледна точка. Така чрез Съвета се надяваме и да стигаме до техните желания и очаквания от болницата и да намираме варианти да ги реализираме.

- Какъв път българската болница трябва да измине, за да стане модерна и да спечели доверието не само на нашето общество, но и чужденци да идват да се лекуват у нас?

- Зависи какво включвате в определението „болница“. Ако мислите за сградите, оборудването, цялата болнична инфраструктура – много път има да се извърви още. Огромни средства са нужни за това, много смели идеи и проекти трябва да се реализират. Но ако говорим за лекарите и специалистите, които работят в лечебните ни заведения, то тогава няма какво още много да се прави, за да бъде българската болница модерна. Защото моите колеги са с капацитет, знания и опит на световно ниво и непрекъснато го доказват. Те работят, инвестират в себе си и се развиват, учат се от най-добрите.

Така че пак се връщаме към началото – това, което зависи от отделния човек, от специалиста, от управителя на болницата – то се прави. Но това, което зависи от системата – то все още куца, все още догонва с огромно закъснение развитието. Време е да се промени системата така, че да стане адекватна на потребностите на субективния фактор в нея – на лекарите и пациентите.

Венцислав Савов, сп. "Мениджър"