Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Кризата в Европа – Румъния реже заплати, Хърватия ги вдига

100

Сериозно свиване на разходите, или вдигане на данъците? Или пък и двете – с тези три сценария май се изчерпват рецептите за оцеляване и стабилизиране на националните икономики, сочи опитът досега. След като българското правителство избра в крайна сметка „по-трудния” според премиера път за излизане от кризата с 20% орязване на държавните разходи,

Румъния също реши да предприеме драстични съкращения

на харчовете си. Икономическите мерки, одобрени от правителството предвиждат намаление от 25% на заплатите в държавния сектор и 15% на обезщетенията за безработни и на пенсиите, обяви президентът на страната Траян Бъсеску. Свиването на разходите се прави, за да се избегне евентуално повишаване на бюджетния дефицит. Орязването, което влиза в сила от 1 юни, ще засегне включително и минималната работна заплата.

Северната ни съседка беше изправена пред същата дилема, над която от месеци умува и нашия кабинет – вдигане на данъците или свиване на харчовете. Румъния трябваше да да избира между увеличаването с четири пункта на ДДС и плоския данък върху доходите и печалбата и масивно преструктуриране на разходите.

До голяма степен върху решението на правителството оказа влияние поетият ангажимент пред ЕС и Световната банка за дълбока реформа в държавния сектор. Букурещ пое това обещаниe, за да получи 20 млрд. евро помощ, заради силното отражение на кризата в страната през миналата година.

Хърватия отменя кризисния данък

1,48 милиона работещи хървати ще получават по-високи чисти заплати, заради готвените от правителството данъчни облекчения. Сред тях най-важна е отмяната на т.нар. кризисен данък върху доходите, който беше въведен през август миналата година.

По временната ставка, която ще падне от 1 юли, доходите от 3000 до 6000 куни (или от 410 до 820 евро) се облагаха с 2% отгоре, а доходите над 6000 куни – с 4% отгоре. Допълнителният данък за по-високите доходи ще се отмени от 1 ноември тази година.

От 1 юли намаляват и основните ставки на Данък общ доход, което заедно с отпадането на допълнителното облагане ще се отрази доста благоприятно върху личните доходи. Вицепремиерът и министър на финансите Иван Шукер съобщи, че от въвеждането на кризисния данък през август миналата година досега са събрани около 1,5 милиарда куни (206,6 милиона евро), за които правителството благодари на гражданите и сега смята да им върне, за да стимулира потреблението и да ускори излизането от кризата.

Хърватия си е извадила и още една правилна поука от кризата – без икономии не става, но този път ще са за сметка на политиците. Хърватското правителство реши да намали за в бъдеше с 5% бюджетните средства за политическите партии. Освен това ще се ремонтира и закона за финансиране на партии и техните предизборни кампанини.

С новите правила ще се въведат ограничения за максималните разходи за предизборна кампания, като на кандидата за президент ще се полагат максимум 8 милиона куни (1,1 милиона евро), а за парламентарни избори всяка партия ще може да похарчи най-много 1,5 милиона куни (206 000 евро) във всеки избирателен район.

Испания излиза от рецесия

Испанската икономика отчете ръст от 0,1% за първи път от 2008 г. насам, съобщи испанската Централна банка. С това и последната голяма светвона икономика излиза от рецесията.

Брутният вътрешен продукт на страната (БВП) е нараснал с 0,1% на тримесечна основа след 18-месечен спад, съобщиха от банката, но подчертаха, че това е само първоначална оценка.

Според експерти в основата на сривът в икономиката на страната е пазарът на недвижими имоти, който е бил основен двигател за растеж през предходните години.

Още от второто тримесечие на 2008 г. БВП на Испания започна да пада, след като се спука балонът в строителството. Безработицата в страната започна да расте и достигна най-високото ниво в Европа. Затова и възстановяването на държавата беше доста по-трудно.

В момента и гръцката криза тежи на Испания, защото страната също е натрупала огромен бюджетен дефицит и има висока публична задлъжнялост. Поради тази причина недоверието на инвеститорите расте и доходността по дълговите книжа също върви устойчиво нагоре, коментират анализаторите на Bloomberg.

Полша предпазлива за еврото

Влизането на Полша в еврозоната в момента не е приоритет за правителството на страната, заяви полският премиер Доналд Туск.

“Днешната ситуация в Гърция води дотам, че самата зона на еврото поражда въпроси. От гледна точка на полското правителство, основна задача е да предпазим Полша от последиците на гръцката криза“, заяви премиерът.

“Не искам да преувеличавам, но е крайно важно всички държавни институции да действат солидарно, щом става дума за полската злота и за полската икономика“, добави Доналд Туск. Според него, няма данни Полша да е застрашена от кризисните явления в еврозоната.

 

 

още от Коментари
13
Вторник
Ноември