Можем ли да спрем найлоновата напаст?

Можем ли да спрем найлоновата напаст?

Можем ли да спрем найлоновата напаст?

3 200 000 000. Толкова, по данни на Министерството на околната среда и водите, са найлоновите торбички, които се купуват в България за една година.

Ако ги завържем една за друга (и приемем, че една торбичка е дълга средно 30 см), може да опънем това найлоново въже до Луната, после пак до Земята и обратно на половината разстояние.

Но проблемът с найлоновите торбички не е в техния огромен брой, а в това, че те се разграждат бавно, в зависимост от вида и условията това се случва за от сто до четиристотин години. Тоест сигурно е, че ще ни надживеят.

И така, торбички има навсякъде – по зелени площи, по детски площадки, по дървета. Поети от вятъра, някои от тях така и не стигат до сметищата. Освен това полиетиленовите пликчета често се превръщат в храна за животни, което най-често е с фатални последици.

 Хубавото при проблема с полиетиленовите торбички е, че той има сравнително лесни решения, които не струват скъпо. В повечето държави, където войната с тази модерна напаст вече е спечелена, просто торбичките са били обложени с данък.

Друго решение е торбичките от полиетилен да се замеенят с произведени от деграден. Под въздействието на слънцето и температурите деграленът се разгражда за 18 до 24 месеца. Една торбичка от този тип струва между половин и една стотинка по-скъпо от полиетиленовата.

Найлоновите торбички съвсем не са само български проблем. Мрачната статистика показва за каква световна напаст става дума. Ето някои от най-тревожните факти:

- Близо 1 трлн. найлонови торбички се използват годишно в света;

- Само в САЩ се употребяват над 380 млрд. торбички годишно.

- Над 80% от торбичките се използват еднократно.

- Намерени са плаващи найлонови торбички близо до Северния полярен кръг. Те засягат и убиват екземпляри от над 200 вида морски животни (включително китове, делфини, тюлени, костенурки и птици), които ги бъркат с храна и ги поглъщат.

Различните държави по света водят своя борба срещу полиетиленовите торбички. Първа в Европа бе Ирландия, която през 2002 г. въведе т.нар. пластмасова такса от 15 евроцента за торбичките, довела до спад от над 90% в употребата им в рамките на броени седмици. Събраните средства се използват за екопроекти.

Сан Франциско бе първият американски град, който забрани употребата на биологично неразлагащи се найлонови торбички в големите супермаркети и аптеки.

По данни на ООН близо 40 африкански държави, щати и градове или вече са въвели, или обмислят ограничения за използването на торбичките.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ