Независимостта зависи от нас

Независимостта зависи от нас

Независимостта зависи от нас

Е, изкушен съм да си направя тази шега – българите много харесваме празника на Независимостта, защото обичаме нищо да не зависи от нас. За съжаление – това първо не е смешно и второ – вярно е за основната нагласа на много българи. Независимостта в повечето случаи мотивира гражданите да взимат решения, но нас по-скоро ни влече към отказ от тях.

Всъщност празникът, който се задава утре е добър повод да си го припомним, макар и трудно разбираем за някои сънародници, (както Съединението) защото е празник на дипломацията и политиката, а не на кървавите битки със съседни народи. Трябва да го почитаме и отбелязваме, защото показва, че националните цели се постигат много по-успешно с разбирателство, а не с „гол в ръката нож“ – не, нямам намерение да цензурирам или да обиждам Ботев! Просто от един момент нататък всяка нация трябва да започне да се гордее с постигнатия чрез дипломация мир, отколкото с коя и да е голяма победа в някоя война; трябва да спре да брои пленените бойни знамена в музеите, а тези, които се веят от прозорците в чест на националните празници. Иначе все ще трябва да слушаме историците, които досадно ни повтарят, че на масата за преговори губим всичко, което печелим по бойните полета…

Не знам дали при вас е така, но години наред съм пренебрегвал много от официалните чествания на националните празници заради навика на повечето политици да ги окупират и използват за своите си цели. А ето, тази година се замислих, че е дошло време да обърнем внимание на празника, защото той е на всички ни, а не само на политиците. И ако им напомним за това, те може би ще се съобразяват повече с нас. Затова да излезем – независимо от времето и независимо от дразнещите ни високопарни политически речи и да празнуваме. А не да се срамуваме после, че освен тези, които са там по властово и партийно задължение е имало още двама, които случайно са се разхождали и са позяпали  някоя церемония.

Така се случва, че тази година 22-и септември ме заварва във Велико Търново и не без известна гордост удължавам престоя си, за да присъствам на официалните тържества по случай годишнината. Търновци изпитват основателна гордост от своето съучастие в събитията и се готвят да отбележат достойно този ден. Без пресилена показност, но определено с чувство, че са наследници на славни събития. И мога да кажа, че гордостта им е заразителна…

Но дори и да не ви възможно да следвате празниците по петите – празнувайте ги и с тяхната „официална“ част; не ги пренебрегвайте, защото са се паднали в събота и няма някоя допълнителна почивка. Знам, че наскоро писах горе-долу същото и за Съединението, но то пак си е в сила и утре. Толкова сме свикнали да очакваме някой друг да ни организира празници и поводи, че чак започваме апатично да ги пропускаме. Празниците са за живите хора, а не за паметниците и пожълтелите снимки.

 Да ни е честит утрешният Ден на Независимостта!

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ