Платежоспособни, без пари в джоба

Платежоспособни, без пари в джоба

Платежоспособни, без пари в джоба

Швеция е на път да се откаже от плащанията с пари в брой и да премине изцяло на електронни такива. Екзотичната на пръв поглед идея има много плюсове: сивата икономика ще изсветлее, кражбите на пари ще намалеят, гражданите и фирмите ще получат повече сигурност и удобство при ежедневните си плащания.

Как стои въпросът обаче в България? В страна, където електронното банкиране тепърва набира скорост, а хората все още не могат да се доверят напълно на трезорите, пазейки пресен спомена за банковата криза, фирмите като че ли нямат много голям стимул да въведат изцяло електронни плащания. В някои сектори

 

плащанията в брой остават предпочитани, поради ред известни причини: укриване на доходи и съответно данъци, допълнителни разходи за банкови услуги и не на последно място традициите и навика в някои райони хората да получават физически заплатата си в края на месеца.

Някои ще кажат Кешът е цар. Само че идеята на този израз не е да имаш голяма сума пари кеш в джоба си, а по-скоро да имаш добър паричен поток, който по всяко време ти осигурява свободни парични средства, с които можеш да се разпореждаш.

Напоследък актуалният въпрос, който стои пред бизнеса в България е дали да премине към електронни плащания или да запази кешовите такива. Всъщност за да отговорим на този въпрос нека проследим дали електронните плащания носят повече приходи и дали правят бизнеса по-конкурентоспособен?

Да вземем отново за пример Швеция: след серия грабежи на автобусни шофьори, автобусните линии в Стокхолм вече не работят с банкноти и монети. Гражданите могат да си купят предварително билети и карти или пък да платят за пътуването през мобилния си телефон. Ако транспортните фирми в България също се ориентират към електронни плащания е много вероятно да станем свидетели на неколкократно увеличаване на приходите им. И тук не говорим за грабежи или за скрити данъци, а за нещо друго. Само си припомнете множеството случаи, в които кондуктори от БДЖ

 

вместо да налагат глоби вземат пари от пътниците или масовата практика в България да се превозват хора (или багаж) между населените места срещу скромна сума без да се издава билет. Така че ако фирмите в сектора на таксиметрови, автобусни превози и транспортни услуги се ориентират основно към електронни плащания, то приходите им определено биха нараснали. Тук оставяме настрана фискалния ефект, който би облагодетелствал хазната (повече приходи от данъци, съответно повече пари например за пътища и др.)

Всички знаем, че куфарчетата, с които се пренасяха пари, отдавна вече не са на мода. В 21. век много по-сигурно, удобно и надеждно е финансовите транзакции (били те за заплати или друг вид плащания) да стават по електронен път. Отчетността и проследяването се улеснява в пъти, а в допълнение може лесно да анализирате паричните потоци и да направите необходимите изводи за клиентите и компанията си.

Нека насочим вниманието си към заведенията, ресторантите и към фирмите занимаващи се с търговия на дребно. Тези сектори имат сравнително голяма добавена стойност в икономиката и оборотите, които минават през тях не са за пренебрегване. Фактите показват, че

 

потреблението се увеличава с всяка изминала година. Ако преди сме спестявали и чакали 20 години за да си купим кола или телевизор, днес в рамките на няколко минути можем да решим и да направим желаната покупка. Навлизането на дебитните и кредитни карти направи изпълними нашите желания, дори и да нямаме финансовата възможност в момента. Така че във времена на жестока конкуренция, хората вече избират да пазаруват или потребяват дадена услуга именно там, където има възможност за електронни плащания. При едно пътуване до провинциален град именно наличието на пос терминал за електронно плащане определи магазина, където да направя покупката си. Според актуални данни броят на активните дебитни и кредитни карти в страната е 5,5 млн., затова можем да очакваме, че разплащането по този начин ще се увеличава, което трябва да е предупреждение за тези, които все още не са се ориентирали към електронни плащания.

Ако бизнесът предпочете повече безналични плащания и по-малки кешови такива, финансовият сектор както и самите ние също бихме извлекли ползи. Въпреки че е дълбоко пазена тайна, разходите за охрана и транспортиране на кешови наличности от банка в банка или други финансови институции са сравнително големи. При повече електронни плащания, обемът на кеша ще се намали, а оттам и разходите за поддръжката му. Така ресурсът (парите) ще поевтинее и вследствие на това е напълно възможно да последва и частичен спад на лихвения процент.

Не са малко фирмите от търговията на дребно, ресторанти, барове, заведения за хранене и по-нисък клас хотели, които разчитат на своите обороти в края на деня за покриване на ежедневни нужди и разплащания с доставчици. Особено в кризата, когато потреблението значително намаля, много фирми изпитаха ликвидна трудност. Не беше необичайно някои от тях да отказват да приемат плащания по електронен път, защото реалното получаване на сумите от банката отнема няколко дни. А за малък пазар с малки обороти това може да се окаже фатално.

Кешовите плащания може да са предимство за вас, ако бизнесът ви изисква анонимност. При електронните плащания

 

самоличността на клиента няма как да остане скрита – цялата информация се пази на определени за целта сървъри. Представете си какъв скандал би станал, ако се разбере, че някоя публична личност (депутат, министър и т.н.) е направил плащане със своята карта в еротичен магазин или заложна къща. Възможността за „анонимно” плащане в кеш определено би привлякла повече клиенти в този род бизнес.

Ако използвате кешови плащания, за да прикривате обороти и данъци, то трябва да знаете, че това не може да е конкурентно предимство и визия за бъдещ успех. Да, това може да увеличи личното ви богатство или оцеляване, но в дългосрочен план обричате вашият бизнес на гибел, защото вместо да търсите начини да се развивате и да откривате нови пазари, вие ще мислите основно как да заобиколите закона.

България има най-ниското ниво на електронни плащания на глава от населението в ЕС – човек прави едва 10 електронни транзакции за една година. В по-развитите и богати страни като Холандия и Финландия броят е 25-30 пъти по-голям. Като част от Общността, която ни „придърпва” към себе си, можем да очакваме, че пазарът на електронни плащания ще се увеличава и то с бързи темпове. Ще спечели този бизнес, който съумее да предложи услугата или продукта си по най-бързия, евтин и достъпен начин на своите клиенти.

 

Таксите не бива да ви плашат - когато услугата стане масова и при висока конкуренция между институциите, може да очакваме спад на цената на услугата. От друга страна, държавата също може да подпомогне за по-масово навлизане на електронните плащания: но не чрез забрана и ограничаване на свободата на хората (задължителен електронен превод над определена сума), а чрез стимули. В Мексико е бил създаден специален фонд, който подпомага малките търговци да си купуват ПОС терминали. В Колумбия и Аржентина е въведена отстъпка от данък печалба за продажбите с разплащателни карти. Русия, Великобритания и Сингапур извършват държавните си плащания само по електронен път. А пазар за тези услуги в България се оказа че има – изненадващо голям процент от българското население избра именно електронния начин за преброяване на населението миналия месец.

 

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ