Прагматизмът управлява ежедневието, а емоциите са само за близките

Винаги ме е забавлявала темата за мотивацията и нейната приповдигната актуалност. А препоръките как да я  насърчим и възнаградим нямат край. Мотивът ни да искаме да направим нещо доброволно, най-вече да работим, заслужава адмирации, няма две мнения по въпроса. И понеже съм фокусиран човек, би трябвало да започна с идеята за крайния резултат, за да изясня връзката между мотивацията и успеха, без да е ясно кое следва другото. Лично аз продължавам да нямам проблем с мотивацията, просто никога не съм смятала, че това е нечий друг ангажимент. Защото искането да свършиш нещо с желание, т.е. както трябва, е дълбоко интимен процес, каквото и да ви казват. Мотивацията, личностното и професионално развитие, са личен избор и отговорност и който ги търси - ги намира. Късмет имат тези, които работят в среда, която би ги подкрепила, а не съкрушила, като примери за последното има много, просто методите са различни - по-груби или по-рафинирани. А с времето ми се изясни, че при начина на функциониране на фирмите има голяма повтаряемост и най-вече от нас зависи да си намерим мястото. Защото обикновено който ни дава отношение и перспектива - отиваме там.

РАЗБРАХ, че при фирмите е както при хората – има обикновени, има и изключителни. И двата вида могат да  променят  живота ви - в началото ще проявят снизходителност и търпение, после - любопитство и примирение, накрая - благодарност и съжаление. Положете усилия началото и краят да не съвпаднат. И ако знаете къде отивате, ще разберете кой искате да ви заведе там.

РАЗБРАХ, че днес всеки трябва да има принос, не само аз. За начало са достатъчни добра идея и малко смелост. И тъй като генерирането на идеи не е лесно, а реализирането им - още по-трудно, се научих как да въвличам и другите в процеса на създаване, защото това ще ги направи автори, а не читатели.

РАЗБРАХ, че няма нищо по-естествено да имам изисквания, а не очаквания. Започнах открито да говоря за етика в бизнеса, за ангажираност, за правила. Но усилията са без значение, ако накрая няма резултат, поне в частния бизнес е така. Защото за присъствие и на статисти отдавна никой не плаща.

РАЗБРАХ, че нищо не може да замести постоянството и устойчивостта, те са необходими, защото времето е неопределено и ветровете могат да съборят и исполин, ако не е стъпил здраво на краката си и не е намерил подслон и опора. Не ги бъркайте с тихия пристан, там вече не остана място. 

РАЗБРАХ, че отговорността се възпитава, и ако тя е част от същността ви, ще бъде лесно. Преди да се научите да приемате всичко по-мъдро, ще опознаете безсънието и тревогите, защото винаги може да възникне ситуация, която няма как да се овладее. Но ако си дадете време, ще разберете, че притесненията може би са само състояние на ума ви. Защото има значение не само как влизате, а как излизате от битката.

РАЗБРАХ, че не мога толерирам посредствеността, както и глупостта. А те са заразни и са братчета на нелоялността. Защото между липсата на усет и липсата на лоялност има само една крачка и ако не разбирате разликата, всеки ще ви хване за ръка да я направите.

РАЗБРАХ, че трябва да престана да говоря за мисия, визия и корпоративна идентичност, така започнах да говоря разбираемо. Започнах да слушам повече. Да анализирам повече. Да прощавам повече, но да забравям по-малко. Защото късата памет не е означава, че започваме на чисто.

РАЗБРАХ, че имам висок праг на търпимост, почти до тавана и е въпрос на време търсачите на силни усещания да го достигнат, защото обичат да подскачат, а неподготвените винаги излизат извън очертанията. Защото не знаят, че батутът е само за професионалисти.

РАЗБРАХ, че ако искам да науча нещо, трябва да отворя всичките си сетива и започна да разпознавам всички сигнали, дори тези без звук, те обикновено говорят най-много. Защото е много важно кой ни наказва с мълчание.

РАЗБРАХ, че финансите са следствие, а не причина да се втурнете нагоре по директорската стълбица. Това не означава, че не си знаете цената, но първо покажете колко струвате. Обикновено новобранците най-изкъсо следят ценообразуването и тъй като все се намира някой, който предлага малко повече, се объркват лесно. Но това се случва, защото някой друг вече е инвестирал и е вдигнал стойността им.

РАЗБРАХ, че прагматизмът управлява ежедневието, а емоциите са само за близките. Понякога става горещо и за да се охладите, в един момент трябва просто да си купите билет за театър и седнете на първи ред като зрител. Защото е полезно да знаете как да наблюдавате отстрани, това ще ви даде  друга перспектива.

РАЗБРАХ, че харесвам правилата, когато най-близката ми приятелка, която живее в скандинавска страна, трябваше да се яви на 5 интервюта, за да покаже, че може да управлява 10 души. И аз вместо да кажа: „Тези пък какво очакват“, спокойно й обясних защо го правят. Защото зная, че и мениджмънтът, и лидерството могат да се научат.

РАЗБРАХ, че съм пораснала, когато от една младежка лидерска асоциация ме попитаха какво ще кажа на 25-годишното си „Аз“, ако го срещна и аз отговорих: „Бих рискувала повече“. Защото отдавна не ме е страх от грешки.

РАЗБРАХ, че не ни очаква цял един живот, изпълнен с възможности, те също имат лимит. Просто ни трябва малко търпение да ги дочакаме, прозорливост да ги видим, усилие да ги реализираме и мъдрост, за да оценим постигнатото и се чувстваме доволни накрая. Защото останалото е суета.

РАЗБРАХ, че няма нищо лошо в това да искаме всичко, което правим, да ни носи радост. Тревогите отдавна не са критерий за полезност. Има хора, които обичат да им е трудно, както и такива, които обичат да им е предимно лесно. Вие избирате как да си подредите нещата в живота така, че да се чувствате щастливи всеки ден, без изключение.

РАЗБРАХ, че няма смисъл човек като мен да бъде питан къде ще бъде след 5 години, защото искам да бъда където си пожелая и дори и да кажа каква мечта имам, няма да повярвате. Защото всички знаят, че не съм мечтател.

Това, което НЕ РАЗБРАХ, е защо съществуват бизнес модели отпреди десетилетия, явно времето е спряло или чудесата нямат край. Защото бъдещето отдавна е тук, но не е дошло при всички.

РАЗБРАХ, че дотук всичко има смисъл, когато синът ми беше написал в едно есе, че съм роден лидер във всеки смисъл на думата, винаги приемам всичко спокойно, защото зная какво правя и че дори често да съм строга, съм винаги искрена. Защото истината е една, просто може да се каже по различен начин.

РАЗБРАХ, че човек може да споделя автентични неща, само ако той самият е автентичен. Защото днес оценката идва веднага, точно както в този миг.