Пролетно почистване на колонката

Пролетно почистване на колонката

Пролетно почистване на колонката

Днес няма да се възмущавам и да бъда кисело-ироничен. И утре пак няма да го направя. И изобщо, надявам се оттук нататък да имаме повече поводи да пишем и четем за хубави неща, защото усещането, че всичко върви на зле вече ни е добре познато и поне на мене никак не ми харесва. Реших да си дам почивка и да си позволя един малко по-свободен полет на мисълта, за който ви каня да ме придружите.

Без грам опит за асоциация с Кафка, искам да погледна на нещата от позиция на бръмбара, който току-що се е събудил и още не му е много ясно какво се е случвало зимата, но слънцето, топлото и смесените аромати на зимата и пролетта са му абсолютно достатъчни, за да бръмчи щастливо наоколо и да се търкаля между току-що покаралите зелени тревички. Също като бръмбара и аз не зная къде ще ме заведе този луд и пиян полет. Но ми се иска просто да продължи по-дълго, защото недоволното човешко бръмчене дойде в повече на всички…

Не, пролетта няма да оправи нещата и да реши проблемите ни. Само може да помогне да се почувстваме, сякаш това е така. Но пак е добро начало, защото се оказа, че Надеждата няма ресорно министерство в България и напразно очакваме някой министър да тръгне из пазара и да провери – защо я няма и защо е толкова висока цената ѝ.Така че – ще трябва да проверим дали не можем да си я посеем и отгледаме сами, защото Надеждата не се консервира, а се консумира само в прясно състояние. Надеждата е онзи бръмбарски полет, за който споменах в началото. Няма гаранция, че ще продължи дълго, но пък пълзенето няма нищо общо като усещане.

И ако срещнете други хвъркати същества, излезли за първия полет през пролетта, значи Надеждата все още е тук и става за консумация – вярно, не може да ви нахрани или утоли жаждата ви, но със сигурност ще ви даде много повече желание и сили за летене, а нищо чудно да откриете и посоката, в която сте тръгнали.През очите на летящия, всички които ходят се движат твърде бавно, и винаги имаш чувството, че непрекъснато са забили нос в краката си, сякаш са си загубили крилцата и внимават много, за да не ги настъпят и смачкат; защото не знаят, че крилата от миналата пролет вече не стават за летене. Трябват нови, по-цветни и по-бързи крила, с които да гледаме земята от колкото се може по-високо. След полета нависоко ходенето е по-приятно и смислено занимание. А и не се притесняваш, че си си изпуснал крилата.

Затова – отваряйте ги, размахайте няколко пъти за влизане във форма и следвайте първия пролетен аромат. Ако някъде се прекъсне, паднете в тревата за кратка почивка и после уловете Надеждата – тя винаги се носи във въздуха, но може да я улови и да лети с нея само този, който е готов да стане част от самата нея…

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ