нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Brexit: The Big Picture

Красен Станчев

Европа се нуждае от повече „Великобритании“ и по-малко „Франции“. Струва ми се, че последиците за Съюза ще са по-съдбовни от тези за Обединеното Кралство, ако избирателите утре решат, че страната им следва да го напусне.

Както Димитър Бечев вече обясни на българската публика, нищо от единия към другия ден няма да се случи. Съюзът има механизъм за поддържане на търговската и стопанската цялост на единния пазар – това е асоциираното членство или споразумението за асоцииране. То се сключва по силата на чл. 217 от Лисабонския договор. В момента са в сила около 25 такива споразумения със страни като се почне от Исландия и Норвегия, минем т. нар. Западни Балкани и Турция, Молдова, Украйна и Грузия, и стигнем до Израел, Йордания, Тунис, Сирия и Мароко. Още седем споразумения са в процес на договаряне. Дълбочината на стопанска интегрираност в различните споразумения е различна. За Великобритания би подхождало споразумение като тези със страните от ЕФТА или Западните Балкани.

Проблемите биха възникнали другаде, не в липсата на механизъм за запазване на асоциираността на Обединеното кралство. Ето един кратък списък на тези проблеми.

  • Ако запазването на кралството в икономиката на Съюза е логично, очевидно изгодно и мине с лекота, това може да се окаже стимул за други страни членки да измислят свой Exit.
  • Споменатите по-горе националистически, нацистки и протекционистки настроения и политически партии не биха пропуснали случая да мобилизират общественото мнение в тяхна подкрепа и да изискват референдуми подобни на Brexit.
  • В такава ситуация е много вероятно Съюзът да се опита да накаже Великобритания, да протака, да важничи и да търси други процедури и заместители. Ако това не го направи Съюзът като такъв, почти е сигурно, че някоя страна членка ще го направи.
  • Заместител на Великобритания не може да бъде намерен. Това е петата икономика в света, нейният БВП е 1/6 от БВП на ЕС и през миналата и тази година икономическият растеж в Кралството е около два пъти по-висок от този в Еврозоната. Съюзът допълнително ще загуби конкурентност.
  • Освен националистичните настроения на политическо равнище ще се засили желанието за корумпиране на населението на останалите страни членки. Това ще доведе до разпускане на монетарната и фискална дисциплина, отхвърляне, отлагане и сигурно влошаване на замисъла на Трансатлантическото и другите в момента обсъждани десетина споразумения за свободна търговия. За радост на зелените, нацистите и крипто-комунистите.
  • В средносрочен план в Европа може да възникне вакуум от институции, които помагат на единния пазар да функционира или възстановят странни, но все така опасни, копия на протекционизма и националните вражди, разрушили просперитета и свободната търговия от края на 19. век.

Разбира се, не всичко е в толкова черни краски. Има шанс, струва ми се много невероятен, да бъде избран пътя на радикалната либерализация на Съюза и превръщането му в нещо като ЕФТА. Губещите от този подход са именно онези, които трябва да го предприемат.

Последиците за Великобритания и другите

За Обединеното кралство напускането на ЕС няма да е лесен процес, но шансовете му за справяне с нововъзникналото положение никак не са малко. Всъщност отрицателните последици са преодолими и справянето с тях може да се случи относително бързо. И в дългосрочен план рисковете са по-незначителни отколкото за ЕС.

Предвижданията на стопанските последици за Великобритания в случай на излизане от Съюза са нетривиално отрицателни за следващите три-четири години – от -1.5% до -9.5% от БВП за 2016 г. (При потенциал за растеж от 2.5% в средносрочен план според последните изчисления на МВФ.) Вероятността на негативните сценарии засега не е оценена от никого. Възможно е оценките да се окажат силно преувеличени.

Фундаменталните фактори, които могат да смекчат рисковете са следните.

Великобритания ще може да запази разумна парична политика и да съкрати правителствените разходи, да допусне облекчаване на данъчните условия в своите офшорни зони и след време да се превърне в това отношение в нещо като втора „Швейцария“. Не е ясно как политически може да се постигне такъв ефект: все пак това исторически е втората (след Германия) социална държава в света. Тя е въведена с т.нар. „Народен бюджет“, съставен по идея на Лойд Джордж и Уинстън Чърчил (тогава либерали) през 1909 г. с надежда да победят на следващите избори. Тогава този

още от Коментари