нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Яна Игнатова поема маркетинга на Johnson & Johnson за целия свят

- Има ли разлика в културата на мениджърите в САЩ и в България?

- Българските мениджъри са с много широк кръгозор, отворени са към света, изобретателни са и са по-гъвкави от повечето си западни колеги. От друга страна, американците се гордеят с изявените си лидерски умения, със способността да създават сплотени екипи с обща визия и с това, че насърчават автономно мислене и лидерство на всички нива на управление.

- Какво трябва да направи един българин, за да има кариера в мултинационална компания?

- Има три типа хора – едните наблюдават какво се случва, другите се чудят защо се получава така, а третите правят нещата да се случват. Това гласи една английска поговорка. Хората, които успяват, са от третия тип. Казвам на подчинените си, че когато искат да знаят дали са полезни, трябва да си мислят за „ефекта на снежната топка”, който може да предизвика лавина. При всяко тяхно докосване проектите им, брандовете, за които отговарят, постиженията им стават ли по-големи, по-добри и по-бързи?!

- Кои най-важни уроци за бизнеса научихте в „Проктър&Гембъл”?

- Уроците, които научих, важат и за всеки друг бизнес. Първо, човек трябва да има смела визия - винаги да има представа за едно брилянтно бъдеще на бизнеса, независимо в какво състояние е сега. Второ, трябва да може да слуша по-добре от всички - трябва да познава бизнеса, потребителите си, клиентите си и хората си по-добре от всеки друг колега или конкурент. И да продължава да ги слуша, защото те постоянно се развиват и променят. Трето, трябва да може да създаде сплотен екип и да му даде свобода - трябва да създаваме екипи, които да са способни и готови да прескочат планини, но да не се страхуваме, че може да имат различно мнение – напротив, да го насърчаваме. Различията водят до по-добри предложения. Четвърто, статутът не е даденост - човек не трябва да бъде самодоволен. Винаги можем да сме по-добри и на индивидуално, и на професионално ниво. Пето, винаги прави това, което е морално и ценностно правилно – нищо друго не си струва.

- Как се виждате след 10 години?

- На президентска длъжност в същата компания!

- Бихте ли работили в България и при какви условия?

- Моят отговор на този етап е ”Зависи от предложението”.

- Какво трябва да направи България, за да върне своите умни и кадърни деца от света? И изобщо необходимо ли е това?

- Познавам много умни и кадърни хора, които са все още в България и не планират да се местят. Няколко от тях винаги са ми били вдъхновение. По-важният въпрос тук е как може България да създаде условия за личностното и професионалното осъществяване на идните поколения от умни и кадърни деца. Как може да насърчи развитието на малки бизнеси и предприемачество, как може да привлече повече международни инвеститори и компании? Много често, като си говорим за това с приятели, чувам скептицизъм от рода – България е малък пазар и затова няма шанс да привлече значително повече инвестиции. Мисля, че сами се ограничаваме. Добър пример е Швейцария. Тя ми напомня за България - заобиколена е от много по-големи страни и е малка не само по територия, а и по население, но държавата създава изключително привлекателни условия за местни и чуждестранни инвеститори и на индивидуално, и на корпоративно ниво. И не, това не е заради прочутата банкова тайна, а заради изгодните данъчни условия. Например централата на „Проктър&Гембъл” за Европа, Близкия изток и Африка е там – макар че Швейцария е един от най-малките ни пазари, ако не и най-малкият в Западна Европа. Към България има нужда да се подходи така, както бихме управлявали един бранд – като Ariel или Head&Shoulders. Нека си отговорим: в какво България е уникална? Какво може да даде на инвеститорите и гражданите си по-добре от всичките си съседи? Виж, това би било интересна задача.

Венцислав Савов

още от Лица