нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Маркетинг истории на хитрия трик

Г-жа Есте Лаудер е била смела и предприемчива. Снимка: EPA.

Timberland - В началото на 80-те години на миналия век компанията преживявала тежки времена. Тя пуснала на пазара качествени обувки, но на цени, по-ниски от лидера по онова време Topsiders. Първоначалната идея била да се постигнат бързи резултати и печалби от комбинацията между добър продукт и ниски цени. Но станало точно обратното – продажбите изобщо не вървели. Тогава ръководството на компанията взело простичко решение: вдигнало цените, така че да са малко по-високи от тези на Topsiders. Вдигнали се, при това рязко и продажбите. Което още веднъж доказало едно от златните правила на Дейвид Огилви: „ Колкото по-висока е цената, толкова по-желан става даден продукт в очите на потребителя”.

Guinness – Знаменитата и най-продавана след Библията „Книга на рекордите на Гинес” се появява на бял свят като рекламен трик, замислен от управителя на пивоварните Guinness, сър Хю Бийвър. Идеята му хрумнала случайно, когато на официална вечеря през 1954 г. завързал спор с един от гостите коя патица лети най-бързо. Така решил, че си струва да се създаде издание, което да търси, описва и потвърждава официално рекорди във всяка област, от цялото земно кълбо. След година работа над проекта, на 27 август 1955 г. излиза първото 198-странично издание на книгата. Успехът й бил зашеметяващ – до Коледа се превърнала в истински бестселър във Великобритания като донесла доста прилични приходи на компанията. И докато в началото марката на пивото Guinness била като ракетоносител за Книгата на рекордите, впоследствие годишните издания започнали да помагат на имиджа на бранда.

Dewar’s - В края на 19 в. в лондонските пъбове пиели най-вече ром, джин и бренди. Не било никак лесно да наложиш нов вкус в лицето на уискито. Изобретателният Томас Дюър, един от основателите на фамилната марка измислил „шокова" стратегия. Наемал подставени клиенти, които посещавали различни кръчми и си поръчвали Dewar’s. Естествено, то липсвало на рафтовете и те, видимо недоволни, си тръгвали. Дни по-късно се появявал самият Дюър и предлагал на собствениците на заведения договори за доставка на уискито.

По материали от чуждия печат

още от Маркетинг