Три са причините за трагедията в „Аспарухово”

Три са причините за трагедията в „Аспарухово”

Три са причините за трагедията в „Аспарухово”

Три са основните причини, довели до бедствието във варненския квартал „Аспарухово” на 19 юни, когато приливна вълна причини свличане на земна маса и дървета от гориста местност над квартала. В резултат на бедствието загинаха 13 души, силно бе засегната инфраструктурата, съборени бяха къщи, имаше наводнени помещения. Това се посочва в доклада за дейността на работната група от общински съветници към Общински съвет – Варна, която бе създадена за изясняване на причините за бедствието в кв. „Аспарухово”, съобщи за „Фокус” – Варна председателят на работната група Костадин Костадинов.

„На първо място е проливният дъжд на 19 юни и съответно големите дъждове в предишните три дни, довели до пределно наводняване на почвата и съответно липсата на възможности за по-нататъшно естествено отводняване на водата. На следващо място - незаконната сеч в местността над „Аспарухово”, която се явява всъщност крайната северна точка на Авренското плато, т.нар. „Джанавар-тепе”, където заради незаконната сеч пропускливостта на земята е стана още по-малка и водата започна да се свлича надолу необезпокоявана”, обясни Костадин Костадинов.

„Третата причина е незаконното строителство, което е довело до затлачване и замърсяване на дерета и естествените водосборни райони, които в долната си част в урбанизираните територии би трябвало да бъдат облечени с камък и бетон и въведени в канализация, за да могат да се отвеждат към Аспаруховия канал”, допълни Костадинов.

„Следва да отбележим, че ако не бяха вторият и третият фактор на лице, само големият дъжд може би щеше да доведе до наводнения, каквито често стават в „Аспарухово”, но-най вероятно нямаше да има човешки жертви, нито мащабите щяха да бъдат толкова големи”, посочи експертът.

В доклада на групата са разписани и конкретни действия и мерки за отстраняване на съществуващи пропуски и свеждане до минимум на предпоставките за други подобни такива, посочени са и съответните институции, които трябва да отговарят за това.

„На първо място - спиране на незаконното строителство и разчистване на всички незаконни строежи, не само тези в деретата и водосборните райони, но и тези, които са потенциално опасни както за живущите в тях, така и за минаващите наоколо граждани. За това отговаря общината. На следващо място - прекратяване на незаконната сеч, за което отговорност носят органите на Държавната агенция по горите и МВР. Следва разчистване на деретата и съответно привеждането им във вид, какъвто трябва да имат и да се поддържат в постоянна изправност. В частта на деретата, които се намират в неурбанизираната територия в Държавен горски фонд, отговорност носи отново Държавната агенция по горите. А за тази част на деретата, която се намира в урбанизираната територия в рамките на града, отговорността е на община Варна”, подчерта Костадин Костадинов.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ