Лагард и дългата щафета на Марио Драги

Лагард и дългата щафета на Марио Драги

Лагард и дългата щафета на Марио Драги

На 1 ноември се отбелязва година откакто Кристин Лагард стана президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). През първите 12 месеца на президентския пост тя трябваше да се справи с една от най-тежките кризи в историята поради пандемията от коронавируса като Еврозоната беше потопена в икономическа рецесия.

През своята встъпителна година Лагард вървеше по стъпките на Марио Драги, който трябваше да се справи с критичен момент веднага щом стана президент на ЕЦБ. Италианецът дойде в агенцията в края на 2011 г. и едва след няколко месеца трябваше да се изправи пред най-важния момент от кариерата си - кризата с държавния дълг в Еврозоната, която го принуди да покаже за кратко време, че Европа е имала избра подходящия човек за тази работа. Оттогава датира и известната му фраза "Ще направя всичко необходимо, за да спася еврото и повярвайте ми, че ще бъде достатъчно".

8 години по-късно Драги се сбогува с поста, след като спаси Европа от дълговата криза, но без да успее да достигне целта за инфлацията и предаде щафетата в ръцете на Лагард с думите: "Тя не се нуждае от моя съвет, тя знае точно какво да прави".

Стартът на Кристин Лагард не беше идиличен, тъй като с пандемията и мерките за нейното спиране, която удари Еврозоната през март, Лагард направи грешката, като подцени важността на думите си на финансовите пазари. Тя заяви, че ЕЦБ не е отговорна за намаляването на спредовете на дълга, което допълнително предизвика рискови премии. Въпреки че технически Лагард беше права, тя се поправи няколко дни по-късно и демонстрира ангажимента си да поддържа "финансовата стабилност" в Европа, пише eleconomista.es

Счетоводният баланс на ЕЦБ нараства с безпрецедентна скорост

След първоначалното подхлъзване и последващото му коригиране, с който тя със сигурност е научила своя урок през първата си година, французойката показа, че под нейно командване и с подкрепата на Управителния съвет, ЕЦБ остава жизненоважен орган, вероятно най-важният, за защита на Еврозоната. Доказателство за това са 1,35 трилиона евро, които организацията се е ангажирала да инжектира в европейската икономика чрез PEPP (Програма за спешно изкупуване на дълг при пандемия), тъй като сумата е двойно по-голяма от тази, която европейските лидери договориха за региона.

Това е звездната мярка на Лагард като президент и засега изглежда, че тя е била достатъчна, за да се намали напрежението на дълговите пазари. Покупките на дългове по тази програма, добавени към тези, които все още се извършват по QE (Програма за закупуване на дълг от публичния сектор) от ерата на Драги, доведоха до безпрецедентно увеличение на размера на баланса на активи на ЕЦБ: само за една година нарасна с 2 милиарда евро до 6,74 милиарда, които поддържа и в момента. Как ЕЦБ ще дефлира баланса си, е бъдещата задача пред Лагард по време на нейното председателство и вероятно на този, който ще я замести, когато мандатът й приключи след 8 години, пише още изданието.

Ограничения за банкова помощ и дивиденти

С лихвите, които Драги остави, при 0% при рефинансиране и депозитна способност при -0,5%, които бележат исторически минимуми, друга от големите цели на ЕЦБ при председателството на Лагард е да помогне на банките да преминат през тези нулеви лихвeни проценти по възможно най-малко травмиращия начин.

За тази цел през последните месеци Европейската централна банка прие две мерки: стартирането на нови кръгове от операции по рефинансиране за банки (програмата TLTRO III), както и друг кръг, специално разработен за периода, в който продължава пандемията, наречен PELTRO.

Условията и за двете операции са по-добри от тези в предишните кръгове, стартирани от Марио Драги. В случая на TLTRO III банките получават пари, а също и лихва, която зависи от това колко пари се канализират в заеми за реалната икономика. Тази лихва може да достигне до 1%, нещо безпрецедентно в историята на ЕЦБ. PELTRO от своя страна отпуска лихва на банката, искаща пари от ЕЦБ, в размер до 0,25% и се предвижда тя да приключи през септември 2021 г.

Банковата помощ е придружена от други механизми, чрез които да се контролира, че парите не се харчат за други по-малко важни въпроси. ЕЦБ например "препоръча" да не се разпределят дивиденти от субектите от Еврозоната през 2020 г., за да се предотврати попадането на европейските пари в ръцете на акционерите чрез дивиденти. Вече има слухове, според които през 2021 г. тази забрана може да бъде отменена или намалена като се установи лимит за изплащане на европейските банки.

Какво предстои оттук нататък?

Въпреки че първата година беше много напрегната, Кристин Лагард ще има работа пред себе си и се предполага, че ЕЦБ вече подготвя следващото инжектиране на стимули с още 500 млрд. за покупки на дълг за PEPP, които се очаква да бъдат обявени през декември, както и удължаване на програмата до декември 2021 г. 

По време на последните срещи тя даде да се разбере, че не изключва допълнително понижаване на лихвените проценти, ако това е необходимо, тъй като смята, че процентът на реверсия все още не е достигнат. Остава да разберем дали Лагард ще бъде първият президент на ЕЦБ от десетилетия, който повишава лихвените проценти в Еврозоната. Последното такова покачване е извършено от Жан Клод Трише през 2011 г. 

Друга от големите задачи на Лагард е стратегическият преглед, като в него ЕЦБ ще преосмисли как работи целия орган. Възможно е в него да фигурира промяна в европейската парична политика, както и да се разгледат ключови аспекти като целта за 2% инфлация или дори по-ниска и въздействието върху климата. 

Източник: eleconomista.es

Превод и редакция: Нели Тодорова

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ