Управителят на БНБ единствен в Европа с най-висока оценка в класацията на Global Finance

Управителят на БНБ единствен в Европа с най-висока оценка в класацията на Global Finance

Управителят на БНБ единствен в Европа с най-висока оценка в класацията на Global Finance

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев е отличен с най-високата оценка "A" в годишната класация на престижното издание Global Finance. Гуверньорът на БНБ е единственият от Европа, който получава тази оценка. В престижната класация, която изданието прави от 1994 г. насам, Радев влиза за трета поредна година. 
 
С оценка като неговата тази година са и централните банкери на Австралия, Южна Корея, Бразилия, Чили, Кувейт и др. В класацията са централни банкери от повече от 90 страни.
 
С едно стъпало по-ниско, с оценка A-, са отличени централните банкери на Чехия, Египет,  ръководителят на Федералния резерв на САЩ и др.
 
Оценките се поставят по скала от “A” to “F”, като се взимат предвид резултатите и постиженията в области като контрол на инфлацията, цели за икономически растеж, стабилност на валутата, управление на лихвите. "A" e най-високата оценка в скалата. Класацията е в октомврийския брой на Global Finance, както и в дигиталните издания и онлайн в gfmag.com

В кратко интервю за Global Finance гуверньорът Димитър Радев представя мерките, които БНБ е предприела за минимизиране на икономическото въздействие на пандемията. Публикуваме интервюто с малки съкращения.

Global Finance: Българската народна банка изпълни значителен пакет от мерки за стимулиране на банковите заеми и повишаване на ликвидността във финансовата система. Колко добре тези мерки работят, за да помогнат за минимизиране на икономическото въздействие на пандемията?

Димитър Радев: Разбрахме, че трябва да действаме бързо и решително в самото начало на пандемията за по-нататъшно укрепване на капиталовата позиция и ликвидността на банковата система. За тази цел изпълнихме пакет от мерки за над 8% от БВП, включително капитализация на печалбата за 2019 г., повишена ликвидност чрез намаляване на по-рисковите чуждестранни експозиции на търговските банки и отмяна на увеличението на антицикличния капиталов буфер, планирано за 2020 и 2021 г. Те, в комбинация с фискални мерки, спомогнаха за абсорбиране на пандемичния шок и за облекчаване на финансовите условия за бизнеса и домакинствата. Един от основните инструменти, които използваме, е мораторна схема за плащания по банкови заеми до 31 март 2021 г. Входящите данни потвърждават, че нашата банкова система продължава да изпълнява своите посреднически функции безпроблемно в подкрепа на икономиката. През второто тримесечие, което понесе тежестта на шока след избухването на пандемията, депозитите на фирми и домакинства се увеличиха с 1,6%, а обемът на банковите заеми за домакинствата и малките и средните предприятия се увеличи с 0,8% и 2,2% , съответно. Ние обаче сме напълно наясно, че свързаните с пандемията събития далеч не са приключили и сме готови да приложим допълнителни мерки, ако е необходимо.

Global Finance: Колко дълго мерките, които БНБ въведе за справяне с пандемията, вероятно ще останат в сила?

Димитър Радев: Най-краткият отговор е, толкова дълго, колкото е необходимо. Разбира се, ние следим внимателно икономическата ситуация и тенденциите в банковата система и във всички области, свързани с нашите задачи и отговорности като централна банка. Добрата новина е, че днес знаем много повече в сравнение с преди няколко месеца за икономическите и финансовите разходи на пандемията. Независимо от това, несигурността остава значително висока. Докато се появи по-стабилна перспектива за хода на пандемията, трябва да останем бдителни и готови да действаме.

Global Finance: С колко очаквате да се свие българската икономика през 2020 г. в резултат на пандемията и какви са вашите прогнози за растеж през следващата година?

Димитър Радев: Едно нещо, в което мога да бъда доста уверен, е, че спадът в БВП на България тази година ще бъде по-малък от първоначалните очаквания. Разумно е да се предположи, че нашата икономическа траектория ще следва отблизо, но ще остане относително по-добра от профила на Еврозоната. Сега завършваме работата по актуализираните ни макроикономически прогнози и ще ги публикуваме през октомври. Въпреки че нашите прогнози обикновено са доста предпазливи, не бих се изненадал да видя България сред най-устойчивите икономики в ЕС за 2020 г.

Global Finance: Навлизайки в пандемията, доколко бяхте уверени, че българският банков сектор е силен и добре капитализиран?

Димитър Радев: Банките в България навлязоха в тази ситуация много добре подготвени и устойчиви на всякакви общи показатели. В края на 2019 г. банковата система имаше над 19% коефициент на капитал CET1 и 270% коефициент на покритие на ликвидността. Секторите, които традиционно поддържат висока капиталова адекватност и ликвидност, бяха допълнително засилени през последните години в резултат на прегледите за качество на активите и стрес тестовете, направени от БНБ и ЕЦБ. Мерките на БНБ, отбелязани по-горе, имаха за цел да осигурят още повече предпазни буфери пред безпрецедентния характер на рисковете около пандемията.

Global Finance: Как пандемията повлия на усилията на банките да се интегрират или да се приведат в по-тясна връзка с финансовата инфраструктура на ЕС като част от пътя ви към приемане на еврото в началото на 2023 г.?

Димитър Радев: Противно на някои опасения по-рано тази година, пандемичната ситуация не попречи на нашия напредък към по-задълбочена европейска интеграция. Доста забележително постижение е, че през този период - въпреки огромните икономически, финансови, дори политически усложнения след разпространението на пандемията - успяхме успешно да завършим всички важни проекти за влизане в механизма за обменния курс
(ERM II) и в Банковия съюз. Така останахме на пътя към следващия етап, приемайки еврото. Оптималната стратегия за страната е да се стреми да остане в ERM II възможно най-кратко време. Това предполага 2024 г. като година на присъединяване на България към Еврозоната. Разбираемо е обаче, че всеки такъв график е подложен на значителна степен на сложност и несигурност, включваща процесите на развитие в икономиката, финансите и политическия пейзаж, както в Еврозоната, така и в страната. Следователно, фокусът ни като централна банка е върху качеството на процеса, което означава, че трябва да вършим правилните неща, вместо да се фокусираме върху определен срок. 

Източник: gfmag.com

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ