нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Шансовете и рисковете за постпандемичното възстановяване на Югоизточна Европа

Guliver/ Getty images

България попада сред държавите от Югоизточна Европа, които са със среден риск за възстановяване на БВП до нивата му от преди пандемията през 2021 г. Това е един от изводите в нов доклад на водещата бизнес платформа в региона SeeNews. Той изследва подробно отражението на COVID кризата върху здравните системи и икономиките на 11-те държави от Югоизточна Европа и анализира перспективите за възстановяването им. Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е извършен на базата на 11 основни индикатора, сред които: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск. Все пак, авторите правят специално уточнение, че изводите и прогнозите в него не са окончателни, а по-скоро моментна снимка, която се опира най-вече на предприетите досега възстановителни мерки в 11-те държави.

В началото на кризата

Страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза, сочат данните от доклада. Така например, повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове. От гледна точка на здравеопазването, повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата. Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си. Непредсказуемият фактор тук е дали първоначално постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи.

Рисковете

Едновременно със силните си страни, в началото на кризата регионът е предразположен и към някои рискове. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Разбира се, има сектори, които ще се превърнат в "победители", но повечето от тях в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти, сочи докладът. Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания. Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г.

Ето и кратко резюме на представяне на резултатите по държави

България

Страната ни попада сред държавите от Югоизточна Европа, които са със среден риск за възстановяване на БВП до нивата му от преди пандемията през 2021 г. Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съотношение на износ към БВП през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен са изключителен риск за икономиката ни. Размерът на фискалните и парични мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което ни нарежда на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да се отбележи, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.

Албания

Благодарение на силния си селскостопански сектор, Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Едновременно с това обаче, пакетът от мерки, обявени от правителството във връзка с кризата, се равнява на 2,8% от БВП. Това е едно от най-ниските съотношения в целия регион на Югоизточна Европа. (продължава на следващата страница)

още от Бизнес