4% инфлация и ръст на безработицата над 6% заложени в актуализацията на бюджета

4% инфлация и ръст на безработицата над 6% заложени в актуализацията на бюджета

4% инфлация и ръст на безработицата над 6% заложени в актуализацията на бюджета

Спад на БВП от 3% в реално изражение, видим в почти всички компоненти на националната икономика, ръст на цени, водещ до инфлация от 4% при заложени 2,3% в плансметката на държавата преди извънредната ситуация с коронавируса и безработица около 6,2% са сред основните параметри, заложени в предложението за актуализация на държавния бюджет, което вече е внесено в Народното събрание.

Безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, ще се отразят съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Очаква се това да се отрази в спад на реалния износ на услуги с 25,7% през 2020 г. спрямо 2019 г., става ясно от мотивите към документи.

Според прогнозите на финансовото министерство, на база на които е изготвено предложението за актуализация очакваният спад в износа на стоки, заради ограниченото търсене от страна на основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще е 13,3%. Общо износът на стоки и услуги ще намалее с 16,3% през 2020 г. при растеж от 1,9% през 2019 г. и спад от 11,7% през кризисната 2009 г. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем, гласят още разчетите, записани в мотивите.

Спадът на БВП от 3%, който по-рано бе обявен като изражение на възможно най-лошия сценарий от финансовия министър Владислав Горанов е изчислен по метода на крайното търсене, а именно - потребление на домакинствата, частни инвестиции и износ на стоки и услуги. Икономиката на ЕС ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г., се казва още в проектопредложението за актуализация.

Частното потребление в България ще намалее основно заради ограничителните мерки, изразяващо се предимно в спад на услугите свързани с  култура и развлечения, хотелиерство и ресторантьорство, туристически пакети. Спадът на заетостта и очакванията за ограничение  на разполагаемия доход също ще допринесат за по-слабо потребление както на услуги, така и на стоки за дълготрайна употреба.

Допълнително повишената несигурност ще доведе до ограничение на някои потребителски разходи и формиране на предпазни спестявания от страна на домакинствата, посочват още от Министерство на финансите в мотивите. 

При цената на нефта ще има натиск за понижение, произлизащ от ниското търсене и съзнателните мерки в тази насока на основни производители. Допусканията са, че цената на суровия петрол тип „Брент“ ще се понижи с 43,8% спрямо 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щатски долара/барел. 

Прогнозата за курса BGN/USD е за 1,77 лева за 1 долар, което съответства на 1,1 долара за 1 евро, сочи друга прогноза на МФ.

Пазар на труда

След положителното развитие на пазара на труда през 2019 г. и достигнатите исторически най-високи нива на заетост и най-ниски нива на безработица, очакванията за 2020 г. са тенденциите да се обърнат. Новата прогноза за развитието на основните показатели на пазара на труда е изготвена при отчитане на прилагането на мярката за запазване на заетостта чрез подкрепа на доходите. Направено е допускане, че от нея първоначално ще се възползват основно секторите, които понастоящем са преустановили или намалили дейността си в резултат от действието на извънредното положение, като постепенно ще бъдат обхванати и свързаните сектори по веригата на доставки и междуотрасловите връзки. Не може да се очаква, обаче, че всички фирми ще успеят да се възползват от мярката за запазване на заетостта, като може да се предположи, че особено рискови са микро и малките предприятия.

Според МФ около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Така очакванията са броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр.п. спрямо 2019 г. до 6,2%.

Динамиката на компенсациите на наетите през 2020 г. се очаква съществено да се забави до 2,6%, като основният фактор за това ще бъде намалението на наетия трудов ресурс, но влияние ще окаже и по-бавното нарастване на компенсацията на един нает, в резултат от оптимизирането на разходите при задържане на заетостта.

Инфлация

Прогнозите за инфлация, подадени в разчетите за актуализация са за повишаване на цените  с около 4%, при положение, че бюджетът за тази година е изготвян на база прогноза за инфлацията от 2,3%.

Нулевият дефицит, който трябваше да играе роля на буфер, в момента е крайно недостатъчен. Разчетите при изготвения базов сценарий на актуализацията сочат неизпълнение на годишните прогнози по приходите по консолидираната фискална програма в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като се очаква да бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.

Размерите на очакваното негативно отклонение на разчетите по приходите налагат актуализацията на годишната цел по отношение на бюджетното салдо за 2020 г. Общо дефицитът се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или 3% от БВП.

Дори и в кризисната актуализация на бюджета не се предвижда увеличение на данъците. В проекта обаче е записано анонсираното вече от финансовия министър сериозно вдигане на лимита за поемане на нов държавен дълг като се предлага сегашният текст в приетия за 2020 г. бюджет  „2,2 млрд. лв.“ да бъде заменен с „10 млрд. лв.“. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 31,5 млрд. лв, като в тази връзка е предвидено и увеличаване на разходите за лихви по държавния бюджет в размер на 70 млн. лв., пише още в мотивите на предложението.

В тях също така се подчертава, че от фискална гледна точка „България се намира в добра кондиция на прага на тази извънредна ситуация.“, заради  „дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години (с изключение на еднократното отклонение през 2019 година, свързано с реализирани еднократни разходи за сектор „Отбрана“). Това, според вносителите е позволило да бъдат запазени буферите във фискалния резерв, което „ както се вижда в настоящата ситуация е жизнено важно“, пише в документа.

От МФ признават, че България като отворена икономика не може да остане изолирана от протичащите процеси в основните икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена и износа на страната. В мотивите за актуализацията на държавния бюджет за 2020 г. се посочва още, че при силно негативен сценарий е възможно да се наложат и допълнителни промени във фискалните параметри за годината, които към момента е невъзможно да бъдат оценени.

Междувременно, председателят на парламента Цвета Караянчева свика извънредно заседание на парламента на 2 април. Освен предложението за актуализация на бюджета, на него ще се гледа на първо четене и проектът за изменение на Закона за енергетиката. Парламентът спря работа извънредно миналата седмица заради епидемията от коронавирус в страната.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ