Първан Симеонов: Има абстрактното желание за промяна, но конкретната перспектива за избори плаши хората

Първан Симеонов: Има абстрактното желание за промяна, но конкретната перспектива за избори плаши хората

Първан Симеонов: Има абстрактното желание за промяна, но конкретната перспектива за избори плаши хората

69% от хората смятат, че институциите са виновни за водната криза. Това заяви пред bTV социологът Първан Симеонов по отношение на последното изследване на обществените нагласи на „Галъп Интернешънъл“.

„Независимо от партийните предпочитания, повечето хора (47%) смятат, че е справедливо да се иска вот на недоверие за теми като въздух, вода и прочие.“, казва Симеонов.  Според изследването на „Галъп Интернешънъл“ 27% не подкрепят вота на недоверие, докато 26% нямат мнение по него.

По думите на социолога това означава, че българите безусловно намират вината при институциите и че според тях търсенето на отговорност в този случай е нормално, желано и даже очаквано.

„Както може да предположите, с „да“ за вота на недоверие отговарят кажи речи всички електорати, без тези на управляващата формация. Този показател е много важен, защото той показва, че много хора са загърбили политическите си пристрастия и подкрепят вота на база принцип, а не партийно. Това означава синхронизация на различните опозиционни настроения в страната зад този вот. Дали те искат падане на правителството е друг въпрос, но те намират вота за справедлив“, коментира Симеонов.

Социологът отбеляза, че по времето на „Апартаментгейт“ обществените настроения са били дори по-тревожни за правителството, но сега водната криза предстои да се развива, а при нея има зависимост и от природата, а не само от действията на институциите.

„Данните сега показват, че  сега 41% искат правителството да си ходи, а 34% - не. Преди това съотношението е било малко по-благосклонно за правителството, което означава, че има ръст на тревогата“, коментира Симеонов.  За сравнение през декември 2019 година 35% от анкетираните са казали, че искат оставка и смяна на правителството, а 39% са били против.

„Когато директно попитаме за избори, тогава почва да личи неохота. 40% от анкетираните казват, че не искат нови избори, а 35 % са за провеждането на такива. Да, пак са близко дяловете, но все пак, когато питаме за оставка и за промяна хората са по-скоро „за“, а когато питаме за избори те са по-скоро „против“. Тоест, абстрактното желание за промяна го има, но конкретната перспектива за избори плаши“, добавя социологът.

Две трети от анкетираните по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни.

Това може да се дължи на бавно свикване с пазарните механизми или желание за държавен контрол върху стратегически отрасли, смята Симеонов, който отбелязва, че хората през последните 30 години са свикнали с пазарните отношения, но не и с разслоението.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ