БАН: България с най-евтин ток в региона до 2030 г., след това – с най-скъп

БАН: България с най-евтин ток в региона до 2030 г., след това – с най-скъп

БАН: България с най-евтин ток в региона до 2030 г., след това – с най-скъп

Към края на 2017 г. токът в България е най-евтин в региона. Един мегаватчас у нас струва 38,83 евро. В Гърция  за същото количество плащат 52,75 евро, в Румъния – 48,75 евро, в Сърбия – 50,84 евро и в Турция – 40,82%. Това показват анализи на БАН.

Според анализаторите тези цени ще се задържат до 2030 г., след което картината може рязко да се промени – от най-евтин, токът у нас ще стане един от най-скъпите в региона. Той ще скочи до 70,72 евро за мегаватчас при умерен сценарий, а при максимален цената ще е 74,18 евро. След 2030 г. прогнозната цена на мегаватчас в Гърция е 69,38 евро при умерен сценарий и 72,75 при максимален сценарий.

Румънците също ще плащат по-малко от нас - при умерен сценарий тяхната цена е 69,91 евро и 73,30 евро при максимален. Сърбите също ще са с по-евтин ток – 69,24 евро за мегаватчас и максимум 74,49 евро.

Само в Турция токът ще е по-скъп – 80,25 евро за мегаватчас.

Резултатите от анализите показват, че за нуждите на задоволяване на вътрешното търсене са необходими значително по-малко мощности от сега действащите. Тази разлика в капацитетите на централите и вътрешното търсене сега се компенсира, от една страна, от реализиран износ, при което ТЕЦ дават 40% от общото производство, а от друга, чрез ангажиране на мощности за студен резерв (около 13% спрямо нетното електропотребление).

При крайно песимистичния сценарий на електропроизводство към 2030 г. вътрешното търсене не се задоволява успешно и се налага внос или изграждане на нови мощности. При разработване на референтния сценарий на електропроизводство с планирано извеждане на мощности, се поставя амбициозната задача да се определи подход, при който определените като необходими за задоволяване на вътрешното търсене мощности се осигуряват от налични енергийни блокове в комплекса Марица изток до 2040 г. и след това, се посочва в анализа.

За да се достигне до сценарий, при който част от енергийните блокове излизат от експлоатация в предвидими бъдещи периоди, а други запазват експлоатационния си ресурс и работят с подобрени екологични показатели в хоризонта на планиране, е необходимо да се приложи комплексен програмен подход, разработен с участие на операторите и държавните институции.

В резултат от обсъждане на референтния сценарий за електропроизводство, се очаква към 2035 и 2040 г. в експлоатация да има енергийни блокове на лигнитни въглища с инсталирана мощност от 1600 MW, като не се очертава нужда от допълнителни мощности за задоволяване на вътрешното търсене при минимален и умерен сценарий. на потребление.

При максимален сценарий за крайното електропотребление са необходими допълнително 550 MW нови мощности, след 2030 г. Реализацията на сценариите за дългосрочна работа на централите зависи от прилагане на успешен пазарен модел за работа, след изтичане на сегашните договори за изкупуване и след успешно осъществяване на допълнителни програми за модернизация. Това обстоятелство съдържа и основен риск в планирането на електроенергийния баланс поради възможността от негативно развитие на бизнес програмите на отделни дружества в рамките на кратки срокове за предизвестие за промяната им.

Планирането на нови мощности изисква съобразяване с типичните товарови режими в сезонен разрез, при което реализацията на произведената енергия извън зимните месеци трябва да се предлага с преимущество на регионалния пазар, поради ограниченото търсене на националния пазар. При сценариите с недостиг на производство на електрическа енергия, необходимостта от нови мощности е основно за централи с маневрени способности, а базова мощност с капацитети в диапазона 420 до 1200 MW (и до 1670 MW при алтернатива без ръст на ВЕИ към 2040 г.) може да се интегрира за вътрешен пазар, но при отчитане на силната сезонна зависимост при търсенето или при интегриране на акумулиращи технологии за увеличаване на разполагаемостта на кондензационните централи, посочват от БАН.

Експертите напомнят, че до 2050 година година предстои извеждане от експлоатацзия на основните блокове на АЕЦ "Козлодуй". До момента само 5 блок на АЕЦ "Козлодуй" е получил лиценз за продължаване на експлоатацията на блока за 10 години, очаква са и 6 блок на централата да получи такова разрешение.

От БАН предлагат няколко вариант за разходи за изграждане на един реактор на АЕЦ "Белене". Участието на държавата би подобрило шансовете за реализация на проекта. Като най-неизгоден вариант се препоръчва да бъдат продадено оборудването на АЕЦ "Белене".

Налице е оборудване за АЕЦ и площадка, в които са вложени над 3 млрд. лв., което поставя на дневен ред въпроса за реализиране на активите на АЕЦ „Белене”. В допълнение, извършените дейности за реализация на този проект,  като лицензиране на площадката, ОВОС, изготвен проект и разрешение за строителство, го поставят в позицията на изпреварващ с 5 до 8 години проекти в начална фаза в региона.

Резултатите от извършените проигравания на финансовия модел на АЕЦ „Белене” показват параметрите, при които проектът е реално жизнеспособен, и параметрите, при които не е. Вариантите с участие на държавата осигуряват значително по-добри възможности за жизнеспособността на проекта, което предпоставя заключението за държавен дял в евентуалната бъдеща проектна компания. Друго основание за участие на държавата в този проект е произтичащите от международни споразумения задължения на държавата по отношение на ядрения риск и осигуряване на финансови средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане от експлоатация.

Резултатите по отношение на електропотреблението в България и региона, както и резултатите от финансовия модел на АЕЦ „Белене”, показват, че е възможна реализация на проекта АЕЦ „Белене”, при условие, че бъдат постигнати параметрите, заложени във вариантите с финансова жизнеспособност.

Повече подробности можете да намерите ТУК!

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ